Определение № 1559 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2025 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], уточнена с молба с вх. № 20002/06.10.2025г. по описа на ВАС, срещу определение от 25.06.2025г., постановено по адм. дело № 5401/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение. С това определение, в обжалваната му част, е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, а искането му за освобождаване от държавна такса е оставено без разглеждане. В частната жалба се съдържат обидни квалификации към съдебния състав и е изразено недоволство от хода на делото. Иска се петчленният състав на ВАС да прекрати този „съдебен произвол“. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение от 25.06.2025г., постановено по адм. дело № 5401/2025 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Съдът е приел, че производството по Глава тринадесета от АПК - Обжалване на определенията и разпорежданията, не налага участието на адвокат като процесуален представител, тъй като производството се провежда в закрито заседание, в което не се явяват страните или техни процесуални представители. Приел е, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. По отношение на искането за освобождаване от държавна такса, тричленният състав на ВАС е съобразил, че с определение № 1538 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 705/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Г. В. К. е освободен от задължението за заплащане на държавна такса за всички съдебни инстанции, като от представената от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице промяна в заявените обстоятелства, поради което искането се явява без предмет и следва да се остави без разглеждане. Определението е правилно. Жалбоподателят Г. К. не дължи държавна такса за производството по адм. дело № 5401/2025г. по описа на Върховния административен съд. Това производство е образувано по частна жалба на Г. К. против определение № 815 от 23.04.2025г., постановено по адм. дело № 1453/2024г. по описа на Административен съд София област, с което е върната исковата му молба, наименувана „частна жалба № 4017“, и е прекратено производството по делото. С определение № 1538 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 705/2025 г. по описа на ВАС, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, К. е освободен от заплащането на държавна такса, дължима в производството по исковата му молба срещу Административен съд София-град по адм. дело № 1453/2024г. по описа на АССО за всички съдебни инстанции. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски не се внасят от лицата, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът се произнася, след като съобрази посочените в същата норма обстоятелства. Освобождаването от заплащане на дължимите такси е за цялото съдебно производство във всички съдебни инстанции и докато няма промяна в обстоятелствата. В този смисъл са указанията по тълкуването на закона, съдържащи се в мотивната част по т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, повторното освобождаване от държавна такса, доколкото не е налице промяна в обстоятелствата, е безпредметно, тъй като жалбоподателят вече е освободен от внасянето й. Правилно е оставено без уважение и искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Според чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 от същия закон (процесуално представителство) обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство, както и случаите, когато страната по гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Следователно, безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда. Предвид предмета на делото, в настоящия случай не е налице първата хипотеза за задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза съдът разполага с правомощието да прецени необходимостта от предоставяне на правна помощ с оглед релевантните факти по делото. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че в настоящия казус предоставянето на правна помощ след изготвянето на частната жалба не е оправдано с оглед характера на производството, което се провежда в закрито заседание, без явяване на страните и без извършване на последващи процесуалния действия от тяхна страна. Освен това спорът е процесуалноправен и не представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуалното предоставяне на безплатна правна помощ не би било съизмеримо с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия. С оглед на това настоящият състав счита, че интересите на правосъдието са гарантирани в достатъчна степен и не се налага страната да бъде подпомагана и представлявана от адвокат, за да бъдат ефективно защитени нейните права и законни интереси. С оглед на гореизложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд,