Определение № 3 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4108/2020 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. Т. Ц., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 430 от 8 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 142/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Плевен, с което е потвърдено решение № 2460 от 6 декември 2019 г., постановено по гр.д. № 2380/2019 г. по описа на районния съд в гр. Плевен, за отхвърляне на предявените от Ц. против „Топлофикация-Плевен“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 600 лева авансово дадена сума на отпаднало основание договор от 1994 г. за монтаж на радиатор, и с основание чл. 86 ЗЗД за сумата 66,24 лева за периода 12.04.2016 г.-12.04.2019 г. лихва за забава, като погасени по давност, и в тежест на молителката са присъдени разноски. В молбата се поддържа, че пред въззивния съд молителката не е могла да се яви лично или чрез повереник, какъвто няма, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Касационният съд в настоящия си състав намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК (молбата е подадена на 18.09.2020 г.) и в нея са изложени твърдения за съответните особени непредвидени обстоятелства, както и за невъзможността на молителката да ги преодолее. Ето защо са налице предпоставките за допускане на молбата до разглеждане по същество пред съда по отмяната, като молителката и ответникът бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,