Решение № 5111 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 786/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител гл. юрк. Д. Корсемов против решение № 2181 от 28.10.2025 г., постановено по адм. д. № 84/2025 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена заповед № РД-Е113-02-8 от 10.02.2025 г. на управителя на НЗОК и делото е изпратено като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество по заявление вх. № Е113-02-39/10.07.2024 г., подадено от Е. Е. Т., в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебния акт. Поддържат се оплаквания за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба и в представени писмени бележки възражения и доводи се иска отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Е. Е. Т., чрез пълномощника адв. Е. Томов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, като се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на сторените разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-Е113-02-8 от 10.02.2025 г. на управителя на НЗОК, с която се отказва одобряване на заплащане на заявена медицинска услуга по заявление с вх. № Е113-02-39/10.07.2024 г., а именно: медицинска услуга в Частна болница Флорънс Найтингейл, Истанбул. От фактическа страна по делото е установено, че от Е. Е. Т. е подадено заявление № 113-01-296 от 11.03.2022 г. по реда на чл. 82, ал.1а, във връзка с ал. 3 от Закона за здравето, като заявителят е кандидатствала за одобряване на заплащането на медицински и други услуги, свързани с [заличен текст] в Частна болница „Флорънс Найтингейл“- Истанбул, Република Турция, за сумата 18558,38 евро. Подаденото заявление е в хипотезата на чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и чл. 2 от Наредба № 2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата). Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата предвижда, че заплащане на услугите по чл. 1, ал. 1 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се допуска по изключение, когато е необходимо прилагане на метод или технология, която не се прилага в държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако е утвърден от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите. На 16.12.2024 г. е проведено заседание на специализираната комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/27.03.2019 г., резултатите от което са обективирани в протокол № Е113-07, като е формиран извод за събиране на допълнителни документи по повод заявлението. От заявителката са изискани медицински документи по чл. 10, ал.1, т.2 от наредбата, с препоръки на медицински специалисти, относно състоянието и необходимите действия, в това число необходимостта от осъществяване на услугите, за които се иска заплащане (епикризи, изследвания, заключения, становища, мнения, препоръки) и становище на основание чл.10, ал. 1, т. 4 от Наредбата от лечебното заведение, отправило предложение за включване на пациента в служебния регистър на лицата, нуждаещи се от трансплантация на орган на ИАМН, съдържащо преценка относно възможностите за нейното провеждане в Република България, както и причините в случаите до невъзможност. С писмо изх. № Е113-02-39/18.12.2024г. от Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) е изискана на основание чл. 11, ал. 2 от Наредбата информация относно включване на Е. Е. Т. в служебния регистър на лицата, нуждаещи се [заличен текст], датата на последната а актуализация на необходимите изследвания и информация за отсъствие на обстоятелства по ч. I. 8 и 9 от Наредба № 17 от 2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи, в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” и за подбор на конкретен реципиент на орган, тъкан или клетка. Поискана е и на основание чл. 46, ал. 4 от Наредбата информация за това дали лечебното заведение болница „Аджъбадем Маслак“, Истанбул, Турция", отговаря на изискванията за извършване на [заличен текст]. С писмо вх. № Е113-02-39/20.12.2024г. на НЗОК е регистриран отговор на ИАМН, съобразно който Е. Е. Т. не е включена в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, раздел „Потенциални реципиенти на органи, тъкани и клетки“ за [заличен текст] и че е изпратено запитване до болница „Аджъбадем Маслак“, Истанбул, Турция", дали същата отговаря на изискванията за извършване на [заличен текст]. С писмо вх. № Е113-02-39/31.12.2024г. на НЗОК от заявителката са представени допълнителни документи и е направено искане за изискване по служебен ред на становище по чл. 10, т. 4 от Наредбата, от проф. д-р С. С., Началник на „Клиника по нефрология и диализа" при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД гр. Варна, като е уточнила, че по време на престоя в тази клиника, е заявила желание да бъде включена в служебния регистър на лицата, нуждаещи се от [заличен текст], но ѝ е казано от проф. С. и д-р М. П., д.м., с мотиви, че с тази диагноза било невъзможно да ѝ бъде направена [заличен текст] в следващите 6 месеца, считано от датата на изписването от болницата - 02.02.2024 г. В последствие, след проведените медицински изследвания в болница Флорънс Найтингейл гр. Истанбул се установило, че поставената диагноза е била неточна и невярна, като видно от приложената като доказателство към писмото документация, на 20.02.2024 г. и била извършена [заличен текст]. На 22.01.2025 г. е проведено последващо заседание на специализираната комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/27.03.2019 г., резултатите от което са обективирани в протокол № Е113-14, като е формиран извод за събиране на допълнителни доказателства по повод заявлението. С писмо изх. № Е113-02-39/22.01.2025 г. на основание чл. 14, ал. 2 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. са изпратени заявлението с приложените документи на профилната комисия по трансплантология за изготвяне на доклад. С писмо вх. № Е113-02-39/28.01.2025г. е постъпил доклад от Профилна комисия по трансплантология в състав: акад. проф. д-р Ч. С., проф. д-р Е. Н. и д-р К. В., в който са посочени като възможни ЛЗ в които да се проведе лечението - УМБАЛ Александровска и в УМБАЛ Лозенец. В същото е посочено, че не са налице изискванията за одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга, тъй като същата се осъществява рутинно в страна - в УМБАЛ Александровска и в УМБАЛ Лозенец. Пациентът кандидатствал за одобряване на заплащането на извършена [заличен текст], проведена по собствено желание в Частна болница Флорънс Найтингейл, Истанбул на 14.02.2024г. без да е насочена от лечебно заведение в страната. Пациентката не е регистрирана и в ИАМН. На 05.02.2025 г. е проведено последното заседание на специализираната комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27 март 2019г., резултатите от което са обективирани в протокол № Е113-07-25 от същата дата, като мотиви в същия е посочено, че заявлението не е окомплектовано с всички изискуеми документи, които са в нормативно определената форма и съдържание. Липсвало висящо административно производство с участието на същото лице и със същия предмет. Липсвал висящ въпрос от компетентността на друг орган, по който не е налице произнасяне. Налице била отрицателна предпоставка по същество. Не било представено становище във връзка с чл. 10, ал.1, т. 4 от Наредбата от лечебното заведение, отправило предложение за включване на пациента в служебния регистър на лицата, нуждаещи се от трансплантация на орган на ИАМН, съдържащо преценка относно възможностите за нейното провеждане в Република България, както и причините в случаите на невъзможност. На основание чл. 11, ал. 3 от Наредбата от ИАМН бил представен документ, от който било видно, че лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, касаещ потенциалните реципиенти нуждаещи се от [заличен текст], датата на последната актуализация на необходимите изследвания и информация за отсъствие на обстоятелства по чл. 8 и чл.9 от Наредба № 17 от 2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи, в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” и за подбор на конкретен реципиент на орган, тъкан и или стволови клетки. Заявената медицинска услуга се осъществявала рутинно в България - в УМБАЛ Александровска и в УМБАЛ Лозенец, видно от представения доклад от профилната комисия по трансплантология с отрицателно становище по основателността на искането. Профилната комисия по трансплантология била посочила, че на заявителката е извършена [заличен текст], която е проведена по собствено желание в Частна болница Флорънс Найтингейл, Истанбул на 14.02.2024г., без пациентката да е насочена от лечебно заведение в страната и без да е вписана в служебния регистър на ИАМН. Направен е извод, че не са налице условията на чл. 4, т. 1 от Наредбата, съгласно който лицата над 18 годишна възраст имат право на заплащане за трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина. Налице била хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, тъй като бил налице друг приложим механизъм за заплащане на необходимата медицинска услуга. В случая се касаело за възстановяване на разходи на вече извършена и заплатена от заявителя медицинска услуга в частна болница Флорънс Найтингейл, Истанбул, Турция за периода от 14.02.2024г. - 20.02.2024 г., а не за одобряване на заплащането медицински услуги по реда на Наредбата. Не били налице изискванията на Наредбата за одобряване на заявеното искане за възстановяване на вече заплатени медицински услуги от проведено лечение. Налице била и хипотезата и на чл. 6, т. 6 от Наредбата, съгласно която: „Не се заплаща за дейности, за които не е получено предварително одобрение по реда на Наредбата“. Направено е мотивирано предложение от председателя на комисията по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27 март 2019г. до управителя на НЗОК за отказ по заявлението на жалбоподателката. Въз основа на горното и на основание чл. 19, ал. 7, т. 2, чл. 45, ал. 1, т. 15 от Закона за здравното осигуряване и чл. 39, чл. 9, т. 1 във връзка с чл. 6, т. 1 и т. 6 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. е издадена оспорената Заповед № РД-Е113-02-8 от 10.02.2025 г. на управителя на НЗОК, с която се отказва одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга със заявление с вх. № Е113-02-39/10.07.2024 г. от Е. Е. Т. за заплащане на медицинска услуга в Частна болница Флорънс Найтингейл, Истанбул. Мотивите за отказа са идентични с тези изложени в протокола от 05.02.2025 г. за проведено последното заседание на специализираната комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 27 март 2019г. По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която е кредитирана изцяло от първоинстанционния съд. Според тази експертиза в периода 01.11.2023 г. - 20.02.2024 г. здравословното състояние на Е. Е. Т. е било тежко и прогресивно влошаващо се. В периода 29.01-02.02.2024 г. е била хоспитализирана в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна поради напредване на [заличен текст]. Поставена й е диагноза [заличен текст], като според проф. С. и д-р В., поради тази диагноза е било невъзможно да се направи [заличен текст] в следващите 6 месеца. Пациентката е била насочвана към [заличен текст], която тя категорично е отказвала поради страх от необратими увреждания и тежка прогноза. В периода 14.02.2024 - 20.02.2024 болната заминава за болница „Флорънс Найтингейл“ - Истанбул, за [заличен текст], извършена на 20.02.2024 г.. Според вещото лице от ноември 2023 до февруари 2024 г. Е. Т. е била в състояние на [заличен текст], с реална опасност за живота, ако не и се направи [заличен текст]. Българските лекари от УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна са отлагали [заличен текст] заради поставена от тях диагноза [заличен текст]. В Турция в болница „Флорънс Найтингейл“ - Истанбул лекарите на практика доказали, че [заличен текст] е възможна въпреки тази диагноза и тя е извършена успешно на 20.02.2024 г, като така се опровергавало становището на българските специалисти от УМБАЛ „Св. Марина“ за невъзможност за [заличен текст]. Според експерта Т. се е нуждаела от извършване на [заличен текст]. Предложеното включване на [заличен текст] е щяло да доведе до облекчаване на [заличен текст], но е щяло да доведе до нови усложнения, проблеми и рискове, свързани с [заличен текст] - три пъти седмично по 4 часа. При тези усложнения и напредваща [заличен текст] неотложно в рамките на 10-15 дни е трябвало да се реши - бърза [заличен текст] или живот с [заличен текст] и рисковете свързани с нея. Според вещото лице турските лекари са взели правилното решение - видно от резултата от направената [заличен текст]. С поставената и диагноза: [заличен текст] в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна, съобразно отразеното в епикриза от 02.02.2024 г. на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна, през периода от 03.02.2023 г. до 20.02.2024г. не е било възможно извършването на [заличен текст] в лечебно заведение в Република България. Ако е било възможно, лекуващите я лекари е следвало да я насочат, включат в списъка за [заличен текст], още повече, че е имала [заличен текст]. Според вещото лице при доказана активна [заличен текст] обичайно се отлага, докато инфекцията не бъде подтисната и контролирана с анти вирусни препарати. Наличието на [заличен текст] означава вероятна активна или скорошна инфекция. При [заличен текст] вирусът може да причини тежко заболяване, увреждане на [заличен текст] и системни усложнения. Международните консенсусни насоки препоръчват контролни изследвания и подтискане на активната инфекция преди и след [заличен текст]. От писмото на ИАМО от 06.02.2025г. вещото лице е установило че в България за периода 2022-2025г. няма [заличен текст] подобни на тази извършена в сроковете и при условията валидни за Т., ако някоя клиника или лекар можеше да направи такава [заличен текст] през периода сигурно щял да направи такава. За да уважи подадената жалба и да отмени оспорената пред него заповед на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - управителя на НЗОК, в писмена форма и в срока по чл. 39, ал.1 от Наредба № 2/2019 г., но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, както и до постановяване на оспорения акт в противоречие с целта на закона. Според съда органът се е позовал на служебно изискан на основание чл. 11, ал. 2 от Наредбата от ИАМН документ, от който било видно, че лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, касаещ потенциалните реципиенти нуждаещи се от бъбречна трансплантация, датата на последната актуализация на необходимите изследвания и информация за отсъствие на обстоятелства по чл. 8 и 9 от Наредба № 17 от 2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи, в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” и за подбор на конкретен реципиент на орган, тъкан и или стволови клетки. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че е доказано, че към момента на възникналата необходимост от извършване на трансплантация пациентката вече се е намирала в такова състояние, при което извършването на трансплантация в България при наличие на активна CMV инфекция е било невъзможно, съгласно утвърдения медицински стандарт с Наредба № 6 от 5 Март 2007 г. За утвърждаване на медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Решаващият съд е достигнал до извод, че включването на пациента в посочения нарочен регистър, не може да бъде прието за единствен критерий, въз основа на който следва да бъде извършена преценката дали трансплантацията на съответните органи не се извършва или не може да се извърши своевременно в Република България, като се позовал на определението дадено в § 1 ДР от цитираната наредба. По преписката нямало данни комисията да е обсъждала други обстоятелства, които да навеждат наличието или липса на условията на чл. 5, ал. 1, т. 1 от наредбата. Както в протокола на комисията, така и в оспорената заповед били изложени единствено съображения, за това, че Т. не е била включена в служебния регистър на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" на лицата, нуждаещи се от [заличен текст] и липсата на становище във връзка с чл. 10, ал.1, т. 4 от наредбата от лечебното заведение, отправило предложение за включване на пациента в служебния регистър на лицата, нуждаещи се от трансплантация на орган на ИАМН, съдържащо преценка относно възможностите за нейното провеждане в Република България, както и причините в случаите на невъзможност. В конкретния случай не било съобразено, че лекарите в лекуващото пациентката лечебно заведение в Република България, при съобразяване наложените в страната медицински стандарти са приели, че предвид наличие на [заличен текст], е противопоказно извършване на [заличен текст]. Съдът е цитирал практика на СЕС относно преценката за ефективност на лечение в държава по местопребивавване, както и за необходимостта от предварително разрешение за провеждане на лечението за да се отпусне обезщетение за него, както и относно осигуряване на лечението без ненужно забавяне. Приел е, че в конкретния случай административния орган се е произнесъл в нарушение на чл. 35 и 36 АПК, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да бъдат събрани (дори ако се налага - служебно), всички относими по случая доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Заключил е, че оспорения административен акт е постановен също и в противоречие с целта на закона и при неспазване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК, доколкото засяга правата и законните интереси на Т. в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, като ѝ причинява вреди, явно несъизмерими със същата тази цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение на Административен съд - Добрич се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива. При постановяването на същото са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становищата по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето (ЗЗ) е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2 българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба. От данните по делото се установява, че забавянето на лечението на ответника по касацията не и дава възможност да се лекува в пълен обем според индивидуалните и нужди, като консттациите за наличие на заболяване непозволяващо извършване на [заличен текст] според вализния за страната медицински стандарт е наложило лечението да се проведе в друга държава. Лекуващите лекари на ответника по касацията са преценили, че състоянието на пациента позволява провеждане на лечението, който според поставената диагноза в България не е било възможно. Правото на добра администрация е изисквало от страна на административния орган да се предприемат предвидените действия за гарантиране правата на лица, нуждаещи се от съответните медицински грижи. Спорният въпрос по делото е налице ли е изключението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2, което да налага заплащане на лечение на детето в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, а именно в Турция. Както правилно е преценил съда административният орган не е извършил задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата по конкретния случай, не са изследвани предложения метод за лечение на В. Т. в Частна болница Флорънс Найтингейл, Истанбул, и установената възможност за извършване на [заличен текст] при констатирана [заличен текст], на територията на Република България в УМБАЛ Александровска и в УМБАЛ Лозенец, относно това дали методът е идентичен, какви са етапите на лечението, включително възстановителния период, какви методи и практики се използват и дали същите са еднакво щадящи за пациента, не е обсъден и преценен периода, в който може да се осъществи лечението и дали то ще бъде предоставено без ненужно забавяне на територията на България. След изясняване от органа на посочените фактите и обстоятелствата, следва да се извърши преценка относно приложимата хипотеза във връзка с подаденото заявление за заплащане на лечение в чужбина на ответника по касацията като се съобразят нормативно установените условия и ред за заплащане на вече извършените медицински услуги. Нарушаването на предвиденото в чл. 35 и чл. 36 от АПК от страна на административния орган е основание да се приеме, че същият не е събрал и оценил всички относими доказателства и въз основа на тях не е успял да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се мотивира защо счита, че лечението не следва да бъде заплащано. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. В хипотезата на чл. 82, ал. 6 от Закона за здравето се уточнява, че обхватът на медицинските и други услуги по ал. 1а и 3, включително извършването им в страната или в чужбина, не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля, българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както на предстоящо, така и на вече проведено лечение. Във връзка с изложеното трябва се съобразят нормативно установените условия и ред за заплащане на вече извършените медицински услуги (дело С-173/09 "Елчинов", СЕС). (Решение № 11574 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2025 г., VI о.) С оглед на изложените по-горе от настоящия съдебен състав съображения, релевираните от касационния жалбоподател доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Е. Томов, за оказана безплатна адвокатска помощ за касационното производство на роднини и близки, съгласно вписаното в договора за правна помощ и съдействие правно основание за безплатна помощ - чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. От пълномощника е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като е представен договор за осъществяване на правна помощ от 12.12.2025 г. По изложените по-горе съображения, в случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което юридическото лице, в структурата на което е касаторът, следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Е. Томов възнаграждение в размер на 511 евро. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,