Определение № 1716 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2009/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 1264 от 25.05.2023 г. по настоящото дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение, постановено в производство по обезпечаване на бъдещи искове, наред с което е постановил осъждането на жалбоподателите Е. Е. К. и Ц. М. М. да заплатят разноски на основание чл. 38, ал. 1 ЗА на пълномощника на ответницата по жалбата. С молба вх.№ 6014 от 29.05.2023 г. касаторите, представлявани от адвокат В. В. от САК, са заявили искане по реда на чл. 248 ГПК. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на ответницата по касация, която е подала отговор с вх.№ 6813 от 13.06.2023 г., с който оспорва искането. Депозираното искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно. С т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Предвид задължителната съдебна практика, постановеното осъждане на Е. Е. К. и Ц. М. М. да заплатят на адвокат Е. Е. П. възнаграждение за защитата на Е. А. К. в производството пред ВКС, се явява преждевременно. Ето защо и на основание чл.чл. 248 и 253 ГПК Определение № 1264 от 25.05.2023 г. следва да бъде изменено, като се постанови неговото отменяване в частта за разноските. Отговорността за разноските, свързани с производството по обезпечаване на исковете, предстои да бъде реализирана при постановяване на решения по обезпечените искове - съобразно техния изход. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение