Определение № 913 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4300/2013 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на И. А. Ц. от [населено място] против определение № 679 от 22.07.2013 год. по ч.т.д.№333/2013 год. на Ловешки окръжен съд. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че частната касационна жалба е недопустима, обосновано и с практика на ВКС. Частната касационната жалба е процесуално недопустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Ловешки окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане №887/23.04.2013г. на Троянски районен съд, с което е оставено без разглеждане искането на настоящия жалбоподател за спиране по реда на чл.420 ГПК на изп. д. №29124340400258 на ДСИ при РС – Троян. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Уредбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК/отм./, поради което даденото разрешение с т.6 на ТР №1/2001 на ОСГК на ВКС, на РБ год. не е загубило сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение