Определение № 3884 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. К. З. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на Определение № 2620/19.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1763/2026 г. по описа на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, с което потвърдено разпореждане № 900/17.04.2026 г. на председателя на Четвърто гражданско отделение при ГК на ВКС за отказ да бъде образувано съдебно производство по преписка с вх. № 7679/16.04.2026 г. по молби на З. за отмяна на Определение № 4483/06.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2945/2025 г. на ВКС и Определение № 450/30.01.2026 г. по ч. гр. д. № 4808/2025 г. на ВКС. Молбата за отмяна е недопустима. Тя е насочена срещу съдебен акт, който не формира сила на пресъдено нещо, и затова не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно задължителните постановки на т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната като извънреден извънинстанционен способ цели преодоляване на формираната сила на пресъдено нещо, поради което е приложима не за всички категории съдебни актове, ползващи се със стабилитет поради неоттегляемост, а само за онези, формиращи сила на пресъдено нещо. Такива са решенията по искови спорове и определенията за прекратяване на производството при направен отказ от иска (тъй като последиците от отказа от иска са аналогични на последиците на разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право), поради което тези определения се доближават по характер до решенията. Атакуваното с молбата за отмяна определение не е от посочената категория. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето ГО,