Определение № 10202 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2025 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. М. М. от гр. Търговище, преподписана от адвокат, срещу Определение № 1315 от 28.07.2025 г. постановено по административно дело № 305/2025 на Административен съд - Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата му против полицейско разпореждане, обективирано в призовка, издадена на основание чл.69,ал.1 ЗМВР, от призоваващ орган при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че изводът на съда, че се касае за уведомителен акт, не създаващ права и задължения за адресата, за неправилен. Моли атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – инспектор в сектор Пътна полиция“ към ОДМВР- Пловдив, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред съда е образувано по жалба на В. М. срещу връчена му, на основание чл.69,ал.1 ЗМВР, призовка в посочени ден и час в сектор „Пътна полиция“ Пловдив. Лаконично, съдът е приел, че призовката, макар и формално да съдържа белезите на полицейско разпореждане ,по същество има уведомителен характер и не съставлява акт създаващ права или задължения за призоваваното лице. На това основание съдът е приел, че не се касае за индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съдът не е обсъдил и ценил оспореният акт в неговата цялост. В призовката изрично е отбелязано, че явяването на М. е задължително, както и, че при неизпълнението на това задължение същият носи административно наказателна отговорност, конкретно посочена в чл. 258 от Закона за МВР. Ето защо, АдмС Търговище е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на съда за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на Пето отделение,