Решение № 5667 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2008 г.

Решение № 5667 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от началника на ОСЗ - Тетевен срещу решение № 123 от 7.10.2008 г. постановено от Административен съд Ловеч по адм. д. № 164/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост на обжалваното решение - касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на постановеното решение. Ответницата Дица Илиева Ненова не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Крайо Йотов Ненов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по оспорване на решение № ГЖ090 от 20.02.2008 г. постановено от ОСЗ Тетевен, с което на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наследници на Иван Йотов Ненов е определено обезщетение за невъзстановена земеделска земя със 138 броя ПКБ. Съдът е обявил за нищожен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че административния орган не е имал основание да издаде оспореното решение, тъй като предхождащото го и обуславящо решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне на размера на обезщетението не е влязло в сила. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната му. С касационната жалба е инвокирано касационното отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост на съдебния акт. За да е недопустимо решение постановено от съда в производство по оспорване на индивидуален административен акт то следва да е постановено по недопустима за разглеждане жалба. В случая това не е така. Обжалваното решение е постановено по жалба, подадена от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт. Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. В случая не е била налице никоя от процесуалните предпоставки предвидени в чл. 154 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане, поради което правилно съдът е постановил по жалбата решение, с което е разгледал спора по същество. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение, тъй като е постановено преди да приключи производството по оспорване на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В случая не е налице преюдициална обусловеност между двете дела, тъй като оспореното решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е постановено преди влизане в сила на обуславящото го решение. Обективиран по този начин административния акт подлежи на оспорване в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК в самостоятелно съдебно-административно производство. Правилно решаващият съд е преценил този факт като особено съществен порок, който налага обявяване на нищожност на оспореното решение. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като основание на което би могъл да измени решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ с оглед разрешаване на спора по гр. ах. д. 68/2008 г. на РС Тетевен. Тази разпоредба е относима за решението по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с което се признава респ. отказва възстановяване на земеделска земя. Процесуалната норма не може да бъде приложена по аналогия за обезщетителното производство. Именно поради тази причина законодателя изрично е предвидил обезщетителната процедура да следва своя ход, като всяко предхождащо решение, което е основание за постановяване на следващия акт трябва да е влязло в сила и да съставлява стабилен административен акт. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение