Определение № 212 от 22.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 113/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. С.,[населено място] срещу определение № 943/16.12.2010г. по ч.т.д.№ 871/10г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 2303/30.07.2010г. по ч.т.д.№ 1247/10г. на Варненския окръжен съд за потвърждаване на разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1911/10г. на Варненския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., намира, че подадена частна жалба е неоснователна. Обжалваното въззивно определение не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. По тези съображения обжалването определение на ВКС е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд