Определение № 3472 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. К., срещу Определение № 327 от 30.01.2026г., постановено по адм. дело № 2194/2025г. на Административен съд- Благоевград. С определението съдебният състав е отхвърлил молбата на К. за правна помощ и е върнал частната жалба на жалбоподателя срещу Определение №5068/12.11.2025г., постановено по същото дело с мотива, че не са били отстранени в срок нередовности, за необходимостта от чието отстраняване жалбоподателят е бил уведомен с разпореждания на съда съответно №5384 от 03.12.2025г. и № 13 от 05.01.2026г., надлежно връчени на частния жалбоподател. А. К. оспорва определението за връщане и иска отмяната му. Не сочи конкретни пороци на същото, изразява общо несъгласие с крайния съдебен акт. Жалбата е депозирана в срок и отговаря на изискванията за допустимост, уредени в разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК, вр. чл. 231 АПК, поради което е допустима. След запознаване с депозираната пред първоинстанционния съд жалба против Определение №5068/12.11.2025г., постановено по същото дело, указанията на съдебния състав, дадени с негови разпореждания №5384 от 03.12.2025г. и № 13 от 05.01.2026г., по същото дело, както и клеймото на удостоверението за връчването му, съдът намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на А. Г. К. отправена до Министъра на правосъдието, до Европейския съд по правата на човека и до Административен съд – Благоевград, с която лицето претендирало обезщетяването му за причинени му от различни разследващи и административни органи на българската държава вреди. Със свое разпореждане № 4765/21.10.2025 г. съдията-докладчик по делото оставил молбата без движение, като е счел, че същата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, т. 2, т. 4, т. 5, чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, касаещи задължителното съдържание и форма на исковата молба. От дадените указания ищецът изпълнил частично едно като внесъл по сметка на съда държавна такса от 10,00 лева, въпреки указанията на съдебния състав, че такава се дължи за всеки от исковете, против всеки от посочените ответници. След като действията на А. К. били преценени като неотстраняващи посочените в исковата молба слабости и неизпълняващи указанията на съдебния състав за постигане редовност на същата и с оглед липсата на отправено искане за продължаване, респ. за възстановяване на срока за отстраняването им, съдът е постановил Определение №5068/12.11.2025г., с което е оставил исковата молба на А. Г. К. без разглеждане и е прекратил производството по делото. Срещу същото жалбоподателят е депозирал частна жалба, която с разпореждане №5384/03.12.2025г. също е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 30,00 лева по сметка на ВАС, както и това в същия срок да представи в Административен съд - Благоевград документ за платена държавна такса и удостоверение за юридическа правоспособност, а в случай че няма такава, го е предупредил, че касационната жалба не е приподписана от адвокат съгласно чл. 212, ал. 2 АПК и не е представено пълномощно за приподписването. Ищецът отстранил единствено указанието за заплащане на държавна такса в размер на 30,00 лева по сметка на ВАС като отправил искане за предоставяне на правна помощ, под формата на процесуално представителство. Съдът е преценил искането като такова по чл. 83, ал. 2 от ГПК и указал на ищеца в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението да представи декларация за материалното му и гражданско състояние, както и доказателства относно доходите, които получава лично и лицата от семейството му; доказателства за семейно положение и членове на семейството; доказателства за трудова заетост – евентуално регистрация като безработен; доказателства за посоченото като основание по чл. 83, ал. 2 от ГПК социално състояние; доказателства установяващи евентуално упражняване на търговска дейност като ЕТ или участие в търговски дружества; доказателства за други констатирани обстоятелства, необходими за извършването на преценка досежно основателността на искането. Ищецът не е изпълнил указанията на съда в предоставения му срок, като не е представил дори декларация за материално и гражданско състояние, което с оглед доказателствената тежест, поставена върху ищеца, за установяване липсата на средства за адвокат, съдът преценил като недоказано от страната твърдение. В допълнение изложил и мотиви за това, че интересите на правосъдието също не изискват предоставяне на такава, тъй като претенцията е очевидно неоснователна по смисъла на чл.24, т.1 ЗПП, тъй като жалбата била насочена против прекратяващ производството акт, постановен след неизпълнени указания на съдебния състав за отстраняване на нередовности, което бездействие не можело да бъде превъзмогнато дори и след предоставянето на правна помощ. При така направената преценка, съдът е установил, че неизпълнено е останало указанието му от разпореждане № 5384/03.12.2025 г., страната да представи удостоверение за юридическа правоспособност, респ. жалбата да бъде приподписана от адвокат, които указания са били получени на 15.12.2025 г. Последният не ги е изпълнил, нито е поискал удължаване на срока. При неотстраняването в указания срок на констатирания недостатък, посочен по-горе, съдът преценил за налични предпоставките на чл. 213а, ал. 1, предл. последно от АПК и с оспореното пред настоящата съдебна инстанция Определение, след като отхвърлил молбата на К. за предоставяне на правна помощ върнал частната му жалбата против прекратителното Определение №5068/12.11.2025г. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Задължението за приподписване на частната жалба от адвокат произтича от разпоредбата на чл.212, ал.2 АПК, според която касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност. Съгласно чл. 236 АПК доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5 АПК. Това изискване е условие за редовност на подадената касационна жалба. Освободени от изпълнение на подобно изискване са единствено страните, вече освободени от внасянето на държавни такси, каквато К. не е. Частният жалбоподател е разчитал на правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат, който да приподпише частната му жалба, но не е съдействал на първоинстанционния съд за установяване наличието на предпоставките за уважаване на това му процесуално искане, поради което правилни се явяват изводите на състава за недоказаност наличието на същите, поради което правилно е било отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ и съответно поради неизпълнение на всички указания, свързани с редовността на частната жалба против Определение №5068/12.11.2025г., дадени с разпореждания на съда съответно №5384 от 03.12.2025г. и № 13 от 05.01.2026г. съдебният състав правилно и обосновано е върнал частната жалба с вх. № 24912/26.11.2025 г. по описа на ВАС, подадена от А. Г. К.. Видно от представените по делото доказателства, преди изтичане на предоставения срок за отстраняване на посочените от съдебния състав нередовности, не е било отправено искане за продължаване на предоставения срок. Доколкото разпореждането за отстраняване на нередовности не подлежи на самостоятелно оспорване, с неизпълнение на дадените от страна на съдебния състав указания страната е станала причина за връщането на частната й жалба на основание чл.236, вр. чл.213а, ал.1 АПК. На жалбоподателя са били дадени изрични указания в какво се състоят нередовностите и е предоставен срок за отстраняването им. Тези указания са съобщени по надлежния ред, като в установения в закона срок и към момента на постановяване на обжалваното Определение нередовностите не са били отстранен, тъй като по делото не е бил представен екземпляр от частната жалба приподписан от адвокат, нито лицето е доказало да попада сред някое от изключенията на чл.212, ал.2 АПК. Това обосновава извод за недопустимост на частната жалба и правилно същата е била върната на подателя й. Поради изложеното жалбата на А. Г. К. против Определението за връщане на частната му жалба срещу прекратяващото производството Определение №5384/03.12.2025г. е неоснователна, а оспореното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение