Определение № 319 от 12.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 306/2018 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Д. А. М. АД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, за изменение на определение № 199 от 30.03.2018 г., постановено по ч. т. д. № 306/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО /погрешно е изписано, че делото е по описа за 2017 г./, в частта за разноските. Сочи се, че с оглед изхода от спора, искането за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е уважено за сумата от 200 лв., а от доказателствата за извършени разходи е видно, че уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на 1 200 лв. Моли се разноските да бъдат присъдени в пълния им размер. Насрещната страна – ПМ В. Е., [населено място], чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК оспорва както допустимостта, така и основателността на молбата. Съдът констатира, че молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, но е недопустима и следва да се остави без разглеждане, предвид липсата на представен по делото списък по чл.80 ГПК. В този смисъл са задължителните указания на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с които настоящият съдебен състав следва да се съобрази. Поради това, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение