Определение № 5904 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2026 г.

Производство по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4, изр. 2-ро, във връзка с чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по частна жалба на "МЕДИА ГРУП" ЕООД, с ЕИК 123763333, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 49, представлявано от управителя - Я. Г. Я., чрез процесуален представител – адв. А. Милева от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Определение № 701/17.02.2026 г., постановено по адм. д. № 113/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РД-02-14-2743/15.12.2025 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Програма "Развитие на регионите" (ПРР) 2021 - 2027 г., обективиращо волеизявление за прекратяване на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по отношение на кандидата "Медия груп" ЕООД, във връзка с проектно предложение (ПП) № BG16 FFPR003-4.004-1662 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход". Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК. Частният жалбоподател излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакуваното пред първостепенния съд властническо волеизявление. Твърди, че соченото от ръководителя на УО (РУО) основание за недопустимост – несъответствие между заявеното за финансиране оборудване и кода на икономическата дейност на кандидата по Класификацията на икономическите дейности (КИД) - 2008, не съществува в приложимата нормативна база, поради което и не може да послужи като обосновка на упражненото правомощие по прекратяване на производството. В тази връзка излага, че позоваването на отговори на въпроси с неофициален тълкувателен характер е недопустимо, когато същите стесняват обхвата на нормативно установените критерии по процедурата, какъвто е случаят, предвид липсата на подобни ограничения в Насоките за кандидатстване и другите утвърдени документи. Разсъжденията на административния орган по същество и тесният обхват на код 18.12 по КИД -2008 според жалбоподателя не корелират със спецификите на производствения процес, според които в крайния продукт несъмнено ще се включва както винилов печат, така и изработка и монтаж на метална носеща конструкция, а разглежданата сфера на икономическа дейност обхваща и използването на различни технологии и оборудване за производството на рекламни продукти. Формалистичният подход да бъде отречена връзката на оборудването с дейността от посочения код поради липсата на изричното му посочване в нейното описание по КИД - 2008, се сочи като неотговарящ на целта на процедурата по предоставяне на БФП, а именно – разширяване, модернизиране или добавяне на нови технологични възможности, водещи до диверсификация, иновация и производствен растеж. Наред с това, е изложен аргумент, че мотивът за прекратяване на производството е на практика въпрос, който следва да бъде разрешен в хода на техническата и финансова оценка, а не в предходния етап по административно съответствие и допустимост на кандидата. В заключение и предвид всичко изложено, жалбоподателят мотивира неравноправно третиране на тези икономически оператори, които диверсифицират дейността си и са ангажирани със смесени или комплексни производствени процеси. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспореното решение на РУО на ОРР 2021 - 2027 г. Моли за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд, за което прилага списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът - РУО на ПРР 2021 - 2027 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – старши юрисконсулт в Отдел "Процедури и договори" към Дирекция "Правна" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – З. И., поддържа становище за неоснователност на частната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190,00 (сто и деветдесет) евро, по реда на чл. 24 от Наредбата за правната помощ (НПП). Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция определение АС - Стара Загора, в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, е отхвърлил жалбата на "МЕДИА ГРУП" ЕООД против Решение № РД-02-14-2743/15.12.2025 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и РУО на ПРР 2021 - 2027 г., обективиращо волеизявление за прекратяване на производството по предоставяне на БФП по отношение на ПП № BG16 FFPR003-4.004-1662 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход". За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че със своя Заповед № РД-02-14-163/28.01.2025 г. заместник – министърът и РУО на ПРР 2021 - 2027 и във връзка с процедура за подбор на проектни предложения по приоритет 4 "Справедлив преход" на ПРР 2021 – 2027 г., процедура BG16 FFPR003-4.004 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход", е утвърдил документация която включва: Обява за откриване на процедурата, Съгласувателна таблица и Насоки за кандидатстване, включващи Условия за кандидатстване и Условия за изпълнение на процедурата. "Медия груп" ЕООД е подало ПП с рег. № BG16 FFPR003-4.004-1662, но поради неизпълнение на Критерий 13 от Критериите за административно съответствие и допустимост и доколкото заявената икономическа дейност не отговаря на оборудването, за което се кандидатства, кандидатът е включен в списъка на проектните предложения по чл. 34, ал. 1 ЗУСЕФСУ, които не се допускат до техническа и финансова оценка. След проведена процедура по чл. 34, ал. 3 ЗУСЕФСУ, в рамките на която дружеството е подало своето възражение, РУО на ПРР 2021-2027 г., отхвърляйки изцяло изложените в същото доводи и на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ, е прекратил производството по отношение на кандидата. Като мотив е възприета тезата, че икономическата дейност, посочена в ПП – тази с код по КИД - 2008 18.12 "Печатане на други издания и печатни продукти", макар да фигурира след допустимите регионални приоритетни сектори на Националната стратегия за малките и средни предприятия 2021 - 2027 г., не корелира със заявеното оборудване – лазер за рязане на метали – 1 бр., заваръчен апарат – 1 бр., верижен товарач – 1 бр., т.к. описаният инструментариум не е посочен в описанието на дейността като средства, чрез които тя се извършва, а оттам и разходите за закупуването му не са допустими по процедурата. Извършено е позоваване на отговорите на въпрос № BG16FFPR003-4.004-Q025/02.02.2025 г. и въпрос № BG16FFPR003-4.004-Q078/07.02.2025 г. от разяснителната рубрика "Въпроси и отговори", според чиито текстове закупуването на дълготрайни материални активи е допустимо, ако е свързано с допустима дейност 1 от ЕЛЕМЕНТА "Инвестиции" на Раздел 13 "ДЕЙНОСТИ, ДОПУСТИМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ" от Условията за кандидатстване (УК). С оглед констатираното несъответствие и предвид факта, че е открит само един допустим разход на стойност 16 230,00 лева, което е под прага за финансиране съгласно т. 9 Насоките за кандидатстване, РУО е приел, че ПП следва да бъде отхвърлено. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на установената писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания и при съобразяване на приложимите административнопроизводствени правила. Отхвърлено е оплакването за липсващо правно основание, като в тази връзка съдът е посочил, че т. 13 Насоките предвижда допустимост на дейностите и разходите при съответствие с Насоките за кандидатстване и в случая именно това условие не е налице. При извършен в контекста на основанието по чл. 146, т. 4 АПК анализ на съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон и отчитайки, че първият етап от процедурата по подбор приключва с отделен административен акт за предложените за отхвърляне ПП, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че включването на предложението на "МЕДИА ГРУП" ЕООД в списъка с недопуснатите до техническа и финансова оценка ПП е законосъобразно. Съдът е приел, че доколкото дружеството е декларирало КИД 18.12, а заявените дълготрайни материални активи (ДМА) като лазер за рязане на метал, заваръчен апарат и верижен товарач не са свързани с дейността с общо наименование "печатане на други издания и печатни продукти", и по-специално с всички нейни поддейности, описани в КИД - 2008, то кандидатът не отговаря на изискванията за допустимост. В подкрепа на възприетата теза съдът е посочил и отговора на въпрос № 25 от разяснителната рубрика "Въпроси и отговори" към процедурата, според който закупуването на ДМА е допустимо, ако е свързано с допустимата дейност 1 от елемент А "Инвестиции" на Раздел 13 "Дейности, допустими за финансиране" от УК. В този смисъл и доколкото несъответствието на този разход с изискванията по процедурата е обусловила бюджет, по-малък от минималната стойност, посочена в т. 9 Насоките, ПП и в тази си част се явява недопустимо. По изложените съображения съдът е достигнал до решаващ правен извод за неоснователност на подадената жалба, респ. законосъобразност на атакувания с нея индивидуален административен акт. Определението е неправилно. Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация от ЗУСЕФСУ, и по-специално Раздел II от Глава Трета от същия, носещ условното наименование "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор". По силата на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ РУО на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. По своя характер всеки утвърден по реда на посочената разпоредба документ съставлява общ административен акт (Сравн.: чл. 26, ал. 4, изр. последно ЗУСЕФСУ), обвързващ по императивен начин всички участници в производството по предоставяне на БФП, а в това число и ръководителя на оперативната програма, и неговите помощни органи, а и кандидатите, заявили своето желание да получат съответното финансиране. С приложената по делото Заповед № РД-02-14-163/28.01.2025 г. РУО е утвърдил документация за провеждане на процедура за подбор на проектни предложения BG16FFPR003-4.004 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход" по Приоритет 4 "Справедлив преход" на Програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г., както следва: 1) Обява за откриване на процедура BG16FFPR003-4.004 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход"; 2) Съгласувателна таблица от обсъждане на проект на Насоки за кандидатстване по процедура BG16FFPR003-4.004 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход"; и 3) Насоки за кандидатстване, включващи Условия за кандидатстване и Условия за изпълнение по процедура BG16FFPR003-4.004 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход"; и е открил процедурата по подбор. При липса на данни за съдебно оспорване на посочените документи настоящата инстанция приема, че същите са влезли в сила и имат обвързващ характер спрямо участниците в проведеното пред РУО производство по предоставяне на БФП. И доколкото съдържащите се в тях правила отразяват спецификите на конкретната процедура, по силата на принципа lex specialis derogat generali изключват приложението на общите разпоредби на ЗУСЕФСУ, които регламентират аналогични правоотношения, като законът остава приложим към неуредените случаи. С оглед конкретната процедура, относими са и нормите на Постановление № 23 на Министерски съвет от 13.02.2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г. (ПМС № 23/2023 г.). И ЗУСЕФСУ, и утвърдените по разглежданата процедура документи, в частност т. 19 Насоките, предвиждат двуетапно разглеждане на проектните предложения, което протича по аналогичен начин. Първият етап включва преценка на административното съответствие и допустимост, а вторият – техническа и финансова оценка (Вж.:чл. 29, ал. 2, т. 1, б. "а" и б. "б" ЗУСЕФСУ). При липса на документ/и или друга нередовност комисията изпраща на кандидата уведомление със съответните указания, като му дава срок за изпълнението им, а при отрицателно становище по същество досежно административното съответствие и допустимост на предложението, съгласно чл. 34, ал. 1 ЗУСЕФСУ, същото се включва в списъка с ПП, които не се допускат до техническа и финансова оценка. По аргумент от чл. 34, ал. 3 от закона кандидатът може да възрази срещу включването на предложението му в списъка, а РУО, преценявайки основателността на изложените доводи, може или да върне ПП за техническа и финансова оценка (чл. 34, ал. 4, т. 1 ЗУСЕФСУ), или да прекрати производството по отношение на кандидата (чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ). По силата на чл. 34, ал. 5 с.з. прекратяване се постановява и при липса на подадено възражение. По аргумент от чл. 35 ЗУСЕФСУ вторият етап - техническата и финансовата оценка, се извършва по критерии и методика, определени в документите по чл. 26, ал. 1 с.з., а въз основа на резултатите комисията по чл. 33 изготвя оценителен доклад, който включва: 1) списък на предложените за финансиране ПП, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на БФП, която да бъде предоставена за всеки от тях; 2) списък с резервните ПП, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране; и 3) списък на предложените за отхвърляне ПП и основанието за отхвърлянето им. След получаване на оценителния доклад РУО разполага с три възможни правомощия – да одобри доклада, да го върне за провеждане на оценяването и класирането от етапа, където са допуснати нарушения, когато те са отстраними, или да не одобри доклада, когато в процедурата са допуснати съществени нарушения (Сравн.: чл. 36, ал. 1 ЗУСЕФСУ). Когато докладът е одобрен, РУО издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на БФП за всяко ПП, включено в списъка по чл. 35, т. 3 – Сравн: чл. 38, т. 1 ЗУСЕФСУ. При така очертаната нормативна регламентация е видно, че законодателят прави съществена разлика между прекратяване на процедурата по подбор в хипотеза на административно несъответствие и недопустимост, от една страна, и отказване на БФП по отношение на ПП поради наличие на основание за неговото отхвърляне, от друга. В първия случай се извършва предварителна проверка на подаденото ПП в контекста на заложените изисквания за допустимост по процедурата, а във втория се разглеждат съответстващите на тези условия предложения с оглед специално утвърдена методика и разписани в нея и според нуждите на програмата критерии. В случая административният орган е постановил акта си, без да проведе ясно разграничение между двете съществено различни фази на процедурата. В разпоредителната част на атакуваното волеизявление е използван глаголът "прекратявам", което навежда на заключение за прекратителен акт по чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ (който текст впрочем е възпроизведен и в титула), същевременно обаче в заключителната част на решението, където се сочи и защо на практика се е стигнало до този правен резултат, е изложено, че заявеното финансиране остава под минималния допустим праг и съгласно т. 9 е основание за отхвърляне на ПП. Двата термина бележат и два различни етапа от оценяването, поради което и категорично не могат да послужат като обосновка на едно и също волеизявление. Предложението или е недопустимо и обуславя прекратяване на производството по отношение на кандидата, или е оценено по начин, който налага неговото отхвърляне и съответен отказ от предоставяне на БФП. Смесването на двете производства е довело до непреодолима неяснота, обуславяща невъзможност адресатът да установи съдържанието на волеизявлението и конкретните правни последици, които то поражда в неговата правна сфера. Нещо повече - не само е засегнато конституционно установеното право на защита на адресата (Вж.: чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ), но и е препятствана възможността за извършване на дължимия съдебен контрол по съществото на спора, т.к. съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага каква е била целта му, за да установи и конкретния вид разпоредителна власт, която е упражнил. Констатираният порок компрометира законосъобразността на акта, доколкото съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по аргумент от чл. 146, т. 3 АПК е самостоятелно основание за неговата отмяна. За пълнота и прецизност на изложението следва да се посочи, че първостепенният съд неправилно е отчел аргументирана с оглед основанието по т. 13 Насоките правна воля. Подобен текст не присъства в съдържанието на административния акт, поради което и не преодолява констатираната неяснота. По изложените от фактическа и правна страна съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното определение, с което е отхвърлена жалбата на "МЕДИА ГРУП" ЕООД против решението на РУО на ПРР 2021 - 2027 г. за прекратяване на процедурата по предоставяне на БФП по подаденото от него ПП, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което атакуваното волеизявление да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, МРРБ - структурата, в която понастоящем се намира органът, издател на атакуваното волеизявление, следва да бъде осъдено да заплати на "МЕДИА ГРУП" ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение производството пред Върховния административен съд в размер на 15 000,00 (петнадесет хиляди) евро. Жалбоподателят е приложил договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който е видно договарянето на хонорара, а от представената фактура се установява и неговото действително заплащане. Направеното в отговора на частната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно и не съдържа каквито и да било твърдения за липса на правна и фактическа сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение