Определение № 2330 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ответницата К. К. Х. срещу определение №107/12.01.2022г., постановено по в.гр.д.№2043/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено решението в частта за разноските, а ответницата осъдена да заплати на ищеца Х. К. Х. сума в размер на 880лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно.Съдът не е съобразил цената на иска и обема на извършените пред въззивната инстанция процесуални действия/проведено е само едно съдебно заседание/.Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и остави без уважение искането на въззиваемия за присъждане на разноски. Ищецът Х. Х. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното определение и му присъди разноски за настоящата инстанция. Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.По същество е неоснователна. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на ответницата К. Х. срещу решение на РС-гр.Варна, в частта, с която е допусната делба на жилище, разположено на първи и втори етажи на жилищна сграда, построена в [населено място], район „Аспарухово“ с административен адрес [улица], а по кадастрална схема с адрес: [улица], заедно с принадлежащото избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Разпоредбата на чл.7, ал.4 от НРАВ, ред. ДВ, бр.84/2016г., която е действала към момента на депозиране на отговора на въззивната жалба от ищеца, предвижда, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза“. Ответницата е обжалвала първоинстанционното решение, като е навела оплаквания, че процесният имот не е съсобствен между страните, а нейна еднолична собственост, тъй като притежаваната от ищеца 1/6ид.ч. е била придобита от нея по давност.От горното следва, че интересът е 1/6 от данъчната оценка на целия имот/76 616.4лв./, който възлиза на 12 769.40лв.Минималният размер на адвокатското възнаграждение при този интерес е 913.08лв. за всяка инстанция, който е по-голям от заплатения от ищеца. Въззивното определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд