Определение № 603 от 23.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2374/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. Л. срещу определение № 295 / 14.07.2017г. по т.д. № 820 / 2016г. на Апелативен съд – П., с което се допълва постановеното по делото решение в частта за разноските, като Л. е осъден по реда на чл.248 ГПК да заплати на А. И. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева – разноски за въззивната инстанция. В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК е неправилно, тъй като до приключване на разглеждане на делото пред въззивната инстанция насрещната страна не е направила искане за присъждане на разноски за тази инстанция и не е представила списък по чл.80 ГПК. Ответникът по частната жалба, А. И. М., моли да се потвърди като правилно обжалваното определение. Сочи, че искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция е направено още с отговора на въззивната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че до даване ход на устните състезания във въззивната инстанция насрещната страна не е сезирала съда с искане за присъждане на разноски за тази инстанция. С отговора на въззивната жалба М. е поискала присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 2200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Налице е волеизявление на страната, с което искането за присъждане на разноски е конкретизирано по вид и размер, поради което същото има характер на списък по чл.80 ГПК. Същият не е необходимо да бъде материализиран в отделен от отговора на въззивната жалба документ. Нещо повече, при наличие на искане за присъждане на разноските, направено до приключване на разглеждане на делото в съответната инстанция, непредставянето на списък на разноските не води до погасяване на правото на страната да иска допълване на решението в частта за разноските - т.8 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС С оглед горното, определението по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено, като законосъобразно, тъй като в него отговорността за разноските правилно е изведена от изхода на спора и реално направените във въззивното производство разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд