Определение № 5960 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2024 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на С. Г. К., чрез служебно назначения й адв. М. К. против решение № 105/24.07.2023 г. по в.гр.д. № 209/2023 г. на Апелативен съд Б., с което като е потвърдено решение № 1357/21.12.2022 г. по гр.д. № 1390/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, касаторът е осъден да заплати на Б. К. Я. сумата от 25 761,26 лв., представляваща дължим хонорар по договор за правна защита и съдействие, сключен между тях през 2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.08.2021 г. до окончателното изплащане. С определение от 25.10.2024 г., постановено в производство по чл.288 ГПК по настоящото дело, ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 105/24.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 209/2023 г. по описа на Апелативен съд Б., като е указал на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 515,22 лв., както и че при неизпълнение в срок на указанията, касационната жалба ще бъде върната. Препис от посоченото определение е връчено на адв. К. на 11.11.2024 г., както и лично на С. Г. К. на 19.11.2024 г., но в рамките на дадения едноседмичен срок и към настоящия момент указанията на съда не са изпълнени, при което дължимата държавна такса за касационното производство по чл.290 ГПК не внесена. С оглед изложеното, налице са предпоставките на чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на касационната жалба и прекратяване на образуваното по нея касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,