Определение № 827 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1473/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба на „ДАФИ“ ООД срещу определение № 125/20.06.2023 г. по в.ч.т.д. № 107/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на страната срещу определение № 24/28.03.2023 г. по т.д. № 19/2023 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава 32-ра ГПК, а по общия ред. Жалбоподателят счита, че определението следва да се преценява като преграждащо развитието на делото по общия ред и поради това подлежи на обжалване, на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Въззивният съд е оставил без разглеждане определението на първоинстанционния, с което е оставено без уважение възражението на ответника, че делото не подлежи на разглеждане по реда на глава 32-ра ГПК – „Производство по търговски спорове“. Съобразил е, че съгласно изричната норма на чл. 369 ал. 2 ГПК, обжалваемо е само определението, с което съдът възприема като основателно възражението и продължава разглеждането на делото по общия ред. Поради това е аргументирал, че в обратната хипотеза първоинстанционното определение е окончателно. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. В чл. 274 ал. 1 ГПК законодателят предвижда, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшно развитие на делото /т. 1/, както и тези, за които това е предвидено изрично в закона /т. 2/. В категорията актове по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено – в този смисъл са мотивите към т. 1 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обжалваното първоинстанционно определение нито временно, нито окончателно препятства развитието на производството. Под „производство“ се разбира именно развитието, движението на делото, а не конкретния процесуален ред за разглеждането на спора, както стеснително го тълкува жалбоподателят, доколкото законодателят не е направил такова разграничение, нито такова може да се изведе по тълкувателен път от процесуалните норми. Не е налице и алтернативно предвидената предпоставка за обжалваемост на определенията в чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК. Съгласно чл. 369 ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК изрично право на жалба е предвидено само срещу определението, с което съдът – по основателно възражение на ответника или служебно – постановява производството да продължи по общия, а не по специалния ред на Глава 32-ра ГПК. Разпоредбата на чл. 369 ал. 2 ГПК, въвеждаща ограничение в процесуално легитимираната да обжалва страна и в предмета на обжалването, не може да се прилага разширително. Допуснато нарушение от съда на правилата за разглеждане на спора по реда на глава 32-ра ГПК, ако има за последици накърняване упражняването на конкретни процесуални права на ответника, подлежи на контрол чрез обжалването на самото решение, като постановено при съществено процесуално нарушение – в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС по тълкуването на чл. 369 ал. 2 ГПК, обективирана както в цитираните от въззивния съд актове на касационната инстанция, така и в служебно известна на настоящия състав и споделяна от същия за правилна съдебна практика: определение № 483/05.07.2013 г. по ч.т.д. № 2525/2013 г. на ВКС, II т.о. и определение № 255/10.04.2013 г. по ч.т.д. № 1661/2013 г. на ВКС, II т.о.. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение