Определение № 8830 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 95, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. И. М., срещу определение № 20820 от 17.06.2025 г. постановено по адм. дело № 4919/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК по депозирана частна жалба и предоставяне на безплатна правна помощ в производството по делото. С доводи за неправилност на обжалваното определение поради представянето на декларация за имуществено състояние, частният жалбоподател иска неговата отмяна. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Г. И. М. срещу против разрешение за строеж № 89/25.08.2022 г. на главния архитект на СО - район „Студентски“, с което е разрешено на Столична община - район „Студентски“ извършването на строеж „Детска площадка и фитнес на открито“ в имот с идентификатор 68134.1608.7173, кв. 29, м. Малинова долина. С постановено по делото определение № 6934 от 30.05.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата поради липса на правен интерес от оспорването, тъй като жалбоподателят не се легитимира като занитересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Последвало е подаването на частна жалба срещу това определение, като след оставянето й без движение, Г. М. е поискал за първи път от АССГ да бъде освободен от внасянето на такса и предоставяне на безплатна правна помощ. По указание на съда е декларирал, че има месечен доход от 600 лева от пенсия, притежава жилище от 125 кв. м. в София, лек автомобил и влог от 7000 лева, както и че страда от заболяване. С определение № 18279 от 30.09.2024 г. съдът е отхвърлил искането му с аргумент - наличието на средства. След обжалване това определение е оставено в сила с определение № 13348/09.12.2024 г. по адм. дело № 11300/2024 г. от Върховния административен съд (ВАС). След връщане на делото АССГ е постановил определение № 2535 от 23.01.2025 г., с което е върнал частната жалба на М. срещу определение № 6934 от 30.05.2024 г. Определение № 2535 от 23.01.2025 г. е в процедура по обжалване, след като с определение № 2336/10.03.2025 г. по адм. дело № 1453/2025 г., ВАС е указал на АССГ да се произнесе по искане за възстановяване на срок по реда на чл. 161 АПК, вр. чл. 64 и сл. ГПК и чл. 144 АПК. Това е извършено с определение № 9970 от 21.03.2025 г., с което АССГ е оставил без разглеждане молбата на М. възстановяване на срок. Последвало е подаването на частна жалба срещу това определение, която е оставена без движение с разпореждане № 13745/22.04.2025 г. за отстраняване на посочени нередовности. С молба от 20.05.2025 г. М. е поискал за втори път да бъде освободен от заплащането на такса и предоставяне на безплатна правна помощ, като е декларирал същите условия, както и предходното си искане. С обжалваното сега определение № 20820 от 17.06.2025 г. съставът на АССГ, следвайки собствените си мотиви от предходното произнасяне, допълвайки ги с тези на ВАС по определение № 13348/09.12.2024 г. по адм. дело № 11300/2024 г. е оставил без уважение искането. Определението е правилно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. От представените доказателства от Г. М. не може да се изведе фактически и правен извод за липса на средства за заплащане на 30 лева държавна такса за подадената частна жалба. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че това следва от декларираното имуществено състояние от жалбоподателя. При подаване на второто си искане М. не е посочил настъпването на никакви промени след произнасянето на съдилищата по предходното му искане. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) съдът формира преценката си въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като взема предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта му и други обстоятелства. Както и при преценката по повод държавната такса, тук също следва да се отчете декларираното от жалбоподателя наличие на средства, което предпоставя неоснователност и на искането за предоставяне на безплатна правна помощ, следователно преценката на АССГ, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, е правилна. С оглед изложеното, като е оставил без уважение искането на Г. М. за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и предоставяне на безплатна правна помощ, АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,