Решение № 12559 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2014 г.

Решение № 12559 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново и на Никола Георгиев Личев, представен от адв. Марийка Брешкова, срещу решение № 617/2.12.2013 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 469/2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 151100539/7.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново в частта му, с която в тежест на Личев са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 и 2005 г., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и по отношение на определените за тези данъци лихви, както и в частите относно определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. над 600,91 лева и съответните лихви, по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. над 636,18 лева и съответните лихви и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. над 429,73 лева и съответните лихви и е отхвърлена жалбата на Никола Личев в останалата й част. Касаторите оспорват съответно отменителната и отхвърлителната части на решението /първият касатор и частта за разноските/. Първият касационен жалбоподател твърди неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила, като конкретни са оплакванията му относно предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК и начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Втория касатор настоява, че съдът не е обективирал изводи за съществуването на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната от него част на решението и отхвърляне на оспорването, респ. отмяна за съответната част на РА. Като ответник по касация всеки отрича основателността на насрещната касационна жалба. И двамата касатори претендират деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред Административен съд Велико Търново ревизионен акт са установени в тежест на Никола Личев задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. - в размер на 2 406.74 лева с лихви за забава в размер 1 863.61 лева; за 2005 г. - в размер 23.89 лева със закъснителна лихва 15.56 лева и за 2006 г. в размер на 1 189.35 лева и лихва за забава 615.94 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 618.08 лв. със закъснителна лихва в размер 233.57 лв.; за 2008 г. в размер от 618.72 лв. с лихва за забава в размер 140.49 лв. и за 2009 г. в размер 439.73 лева с лихва за забава 50.13 лева. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите е определена по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК с обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК заради констатиран недостиг на парични средства в ревизираните данъчни периоди при използване на метода на баланс на паричния поток /съпоставката е извършвана помесечно/. По отчетни периоди недостигът е съответно 10 672.27 лева; 1 798.92 лева; 2 637.87 лева; 5 264 лева; 6 187.23 лева; 4 397.33 лева. Към този недостиг, квалифициран като данъчна основа, е отнесена ставката по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ. Към ДО за 2006 г. е включен и доход в размер 4 967.76 лева от продажба на недвижими имоти. При обжалването по административен ред решаващият орган е насложил и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, констатирайки несъответствие между доходите на РЛ и имущественото и финансовото му състояние. Органите по приходите са отказали да включат в началното салдо към 1.01.2004 г. сочени от РЛ налични суми по банкови сметки. Обжалваното решение на АСВТ е постановено в повторно първоинстанционно производство след отмяната с решение № 6555/14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13020/2012 г. на решение № 148/12.09.2012 г. на АСВТ по адм. д. № 995/2011 г. В касационното решение са дадени указания за допускане в новото първоинстанционно производство на СИЕ за определяне на паричните потоци на данъчния субект с разяснения относно начина на изготвянето им /включително при съобразяване на годишния характер на данъчното задължение/, както и за включване в началното салдо на сумата 27 268.63 лева. В изпълнение на дадените по реда на чл. 224 от АПК указания първостепенния съд е допуснал експертиза и е ценил заключението й, според което не съществува недостиг на парични средства за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., а за 2007 г. доходът е под необлагаемия минимум. За 2006 г. е определено задължение за подоходен данък само за дохода от продажба на недвижими имоти - в размер 600.91 лева с лихва 311.20 лева. За 2008 и 2009 г. е установен недостиг на парични средства, който е възприет като доход и е изчислен данък съответно в размер 636.18 лева и 429.73 лева. Според инстанцията по същество са налице основанията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК заради отрицателния баланс на приходите и разходите в 2007-2009 г. и укриването на доходите от продажба на недвижими имоти в 2006 г. Решението е правилно. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, т.е. наличието на данни за укрити доходи и несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При годишния характер на облагането с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната - вж. чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 от ЗДДФЛ и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Правилно е ценено заключението на СИЕ изследващо съотношението в годишен отчетен период. Затова и в съответствие с материалния закон е разпоредена отмяна на РА в частта за определяне на задължения за подоходен данък за данъчните периоди, в които липсва презюмирания доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК /за 2004 и 2005 г./ или размерът му е под необлагаемия минимум /2007 г./. Първоинстанционният съд, както и съдът при повторната касация, са обвързани от указанията в предходното касационно решение /вж. чл. 224 от АПК/, затова и съобразяването от административния съд с тези указания относно началното салдо и обхвата на приходите и разходи включвани в баланса на паричния поток не може да има за последица неправилност на постановеното от него решение. А иначе, според настоящия съдебен състав, понятията приходи и разходи при използването на метода на баланса на паричния поток в ревизионното производство са ограничени до установяване на движението на паричната маса, чрез изследване на съответствието между постъпващите и разходваните парични наличности и по-специално парите в брой. Съществуването на другият вид парична наличност - безсрочните депозити, няма как да се вземат предвид при проследяване на движението на парите в брой. Обратно на поддържаното от касатора Лечев административният съд е извършил проверката на РА в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и е формирал и обективирал изводи за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Всъщност само за данъчните периоди, за които е приел съществуването на тези предпоставки, не е отменил изцяло ревизионния акт. Представените от касатора в о. с. з. на 15.10.2014 г. писмени доказателствени средства не са свързани с касационните основания, поради което не следва да се преценяват - чл. 219, ал. 1 от АПК. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски и не се налага касиране на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение