Определение № 254 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 109/2012 г.

Производството е по чл.248 и чл.247 ГПК. Молителят [фирма], [населено място] иска изменение на определение № 166/05.03.2012г. по ч.т.д.№ 109/12г. в частта за разноските, като му се присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 2853.40 лв., както и допълване на определението, като се посочи, че законната лихва върху главниците се дължи от 19.10.2011г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира следното: Молбата изменение на определението в частта за разноските е недопустима. По силата на чл.80 ГПК страната, която не е представила списък на разноските, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В случая, списък по чл.80 ГПК не е представен, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без разглеждане. Молбата по чл.247 ГПК е неоснователна. В определението на ВКС е посочено, че заповед за изпълнение следва да се издаде и за “законната лихва върху главниците”. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени за заплащане на сумите ведно със законната лихва, считано от 24.10.2011г., на която дата е депозирано заявлението. Искането за заплащане на законна лихва от 19.10.2011г. не е уважено, тъй като същата представлява законна последица от уважаване на заявлението и се дължи от датата на подаването му. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд