Определение № 9702 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на А. М. М., чрез процесуален представител адв. К. Димитрова, против протоколно определение № 2059/18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 235/2026 г. по описа на Административен съд /АС/ – Велико Търново.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че първоинстанционният съд не е следвало да спира делото, тъй като предмет на преюдициалното запитване от АС – Варна, касае случаи, различни от настоящия. Позовава се на разпоредбата на чл.631 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, като счита, че единствено съдът, който отправя преюдициалното запитване, е длъжен да спре делото, а другите съдебни състави нямат такова задължение. Излага доводи, че оспорения отказ е нищожен. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за държавна такса.

Ответникът – „Вивус Бг“ЕООД, чрез процесуалния представител юриск. Д. Димитрова, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. М. М. срещу отказ на „Вивус Бг“ЕООД, като администратор на лични данни да му предостави обработваните лични данни по негово заявление за достъп до лични данни от 22.01.2026 г.

С обжалваното протоколно определение №2059/18.05.2026г. по същото дело на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, АС – Велико Търново е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-676/2025.

Съдът е изложил доводи, че решението по дело №С-676/2025 г. е с преюдициално значение по настоящото дело. Посочил е, че основния въпрос по който СЕС трябва да се произнесе са отнася за обхвата на правото на достъп до лични данни и до дефиниция на понятието „копие“ в контекста на това право. СЕС следва да изясни дали администратора е длъжен да представя пълно копие на договор, съдържащ лични данни, които се обработват от администратора, така и клаузи във връзка с облигационно правоотношение. Следва да бъде анализиран и въпроса дали в тези случаи субектът на право по чл.15, параграф 3 ОРЗД е абсолютно или е относително ограничено. При така изложените доводи е приел, че е налице хипотезата на чл.154а, ал.1, т.8 от АПК.

Определението е правилно.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016, поради което произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по адм. дело № 235/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, поради което е неоснователно оплакването на частния жалбоподател. Съдът пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване.

Предвид изложеното, поставените въпроси в преюдициалното питане са относими към спорния предмет по делото и съдът като е съобразил правилото на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК и с оглед задължителния характер на решението на СЕС, правилно е спрял производството по делото до произнасянето на Съда на ЕС с окончателен акт по дело № С-676/25.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение