Определение № 419 от 16.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11847/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 157, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по частна жалба на „Спортс енд рикриейшън комплекс Белмекен“ АД, представено от адв. К. Христов, срещу определение № 2226/14.11.2022 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 1011 по описа за 2022 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на изпълнението на акт за установяване на публично вземане № 64-1/13.08.2019 г. на кмета на община Белово. Според частният жалбоподател административният акт не е влязъл в сила и предприетото изпълнение по него засяга правата и интересите на дружеството. Иска отмяна на оспореното определение и спиране на изпълнението на АУПЗ на основание чл. 166 АПК. Претендира деловодни разноски. По реда и в срока по чл. 232 от АПК ответникът по частната жалба кметът на община Белово изразява становище за неоснователността й. В обхвата на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК касационният съдебен състав прие следното: Производството пред АС Пазарджик е образувано по жалба на „Спортс енд рикриейшън комплекс Белмекен“ АД срещу акт за установяване на публично вземане № 64-1/13.08.2019 г. С оспореното определение съдът е приел, че актът е издаден от кмета на община Белово и не подлежи на предварително изпълнение по силата на закона или по разпореждане на издателя му. Въпреки това е изследвал предпоставките за спиране на изпълнението по чл. 166, ал. 2 АПК и е отрекъл да са доказани, като така е мотивирал отхвърлянето на искането за спиране на изпълнението. Първостепенният съд е подменил изцяло приложимият съдопроизводствен ред за защита срещу оспорения пред него акт. При действието на чл. 144, ал. 1 ДОПК производството за обжалване на ревизионни актове е универсално за оспорването на другите актове, издавани от органи по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Пред АС Пазарджик е оспорен акт за установяване на публично вземане с посочена сигнатура по регистъра на община Белово. В молба на кмета на община Белово от 14.11.2022 г. е посочено, че на тази сигнатура съответства акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 64-1/13.08.2019 г. Актът е издаден от длъжностно лице от звеното за местни приходи на община Белово с функциите на орган по приходите - вж. чл. 4, ал. 3 и ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ, а не от кмета на общината / с арг. от чл. 4, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ кметът по хипотеза не може да издава актове за установяване на публични общински вземания/. С арг. от чл. 156, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 144 ДОПК неуспешното оспорване по административен акт на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на достъп до съд. Обжалването на акта не спира изпълнението му – вж. чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 ДОПК. Компетентен да постанови спиране на изпълнението при оспорването по административен ред е решаващия орган /съобрази чл. 153, ал. 3 и ал. 4 ДОПК/, като за актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК на длъжностните лица от звената за местни приходи на общинските администрации решаващ орган е ръководителя на звеното /чл. 107, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5, in fine ЗМДТ/. При съдебното оспорване и то само за обжалваната част от акта искането е подведомствено на съда /чл. 157, ал. 2 ДОПК/. В случая съдът не е извършил проверката по чл. 151, ал. 2 във вр. с чл. 149, ал. 1 и чл. 145, ал. 1, т. 2 ДОПК, като не е указал на жалбоподателя да посочи оспорения акт при наличието на разминаване между акта, индивидуализиран в жалбата и този представен с административната преписка. Ако оспореният акт е от категорията на тези по чл. 107, ал. 3 ДОПК, не е съобразено отсъствието на доказателства за неуспешно проведено оспорване по административен ред, а това засяга преценката за подведомственост на спора пред съда както по обжалването на акта, така и за искането за спиране на изпълнението му. Дължима е отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводството по искането за спиране на изпълнението, като се съобразят указанията на касационната съдебна инстанция за дължимата проверка за съществуването и надлежното упражняване на правото на съдебно производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,