Определение № 162 от 29.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. П. А., извършващ търговия под фирмата „ Индекс-6 - Любен Атанасов“ ЕТ, представляван от адв. Г. Ч. срещу определение № 260201/ 27.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 167/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 263991 / 08.12.2020 г. по гр.д.№ 15026/2020г.на Пловдивски районен съд ,с което е отказано освобождаването му от заплащане на такси и разноски. В частната касационна жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност,като се счита,че въззивният съд не е обсъдил в тяхната цялост и хронология аргументите изложени в частната жалба.Иска се отмяна на обжалваното определение и освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл.83 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1и т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси за задължението на съда, по искане за освобождаване от такси и разноски, да даде указания за представяне на допълнителни доказателства за наличието на имущество и доходи, когато декларираните данни са непълни или съмнителни; за отчитането на влиянието на хроничните заболявания и намалената работоспособност върху възможността за реализиране на доходи от труд; както и за приложимостта на режима за освобождаване от такси и разноски по отношение на едноличните търговци. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът е едноличен търговец и предявените искове са за установяване на съществуването на сключена от него търговска сделка и за неистинност на свидетелски показания по дело за вземане, произтичащо от неизпълнение на задължение по тази сделка. Възможността за освобождаване от такси и разноски е уредена по социални съображения в полза на физически лица и не може да бъде приложена за отношения, произтичащи от извършвана търговска дейност. При търговците липсата на достатъчно средства може да бъде установена в производство по несъстоятелност, в който случай е уредена възможност за освобождаване на търговеца от такси. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т. и т.3 ГПК, макар повдигнатият правен въпрос за приложимостта на режима за освобождаване от такси и разноски по отношение на едноличните търговци да обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че общата уредба на възможността за освобождаване на физически лица от задължението за внасяна на такси и разноски по граждански дела е неприложима по отношение на физическите лица – търговци за предявяването пред граждански съд на права, произтичащи от извършвана от тях търговска дейност по занятие, но е приложим на общо основание за предявяването пред граждански съд на други права (напр. по искове за прекратяване на брак, за обезщетение на вреди от непозволено увреждане и др.). Останалите правни въпроси не обуславят правните изводи на въззивния съд и са неотносими. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.