Определение № 252 от 01.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 1374/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Е. И. в качеството й на пълномощник на В. А. К., с искане да бъде изменено постановеното по настоящото дело решение № 315 от 17.12.2018г. в частта за разноските, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ответникът по молбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва молбата, като счита, че е недопустима и неоснователна поради несвоевременност на направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение № 315 от 17.12.2018г., постановено по настоящото дело, е прогласено за нищожно арбитражно решение от 08.04.2016г. по арб.д. № 199/2015г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място] и ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] е осъден да заплати на ищеца В. А. К. сумата 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Действително в решението си настоящият състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното в молба вх. № 9059/22.10.2018г. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА за настоящото производство. В производството ищецът е бил представляван от адв. Е. И., упълномощена от него с представено по делото пълномощно. С оглед осъществената на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА безплатна правна помощ по делото и предвид изхода на спора, са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. на адв.И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение