Определение от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2026 г.

Производството е по реда на чл. 95 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП). Образувано е по молба вх. № 20342/21.07.2026 г. на С. П. С., подадена по адм. д. № 5774/2026 г. по описа на Върховния административен съд, с искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на процесуален представител. Молителят посочва, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора – [населено място], поради което не може да се явява лично пред съда и да защитава правата си в производството. Върховният административен съд, като прецени искането и данните по делото, намира следното: Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща случаите, при които страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По силата на чл. 23, ал. 3 ЗПП при преценката за предоставяне на правна помощ съдът съобразява доходите на лицето и неговото семейство, имущественото и семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. Предпоставките за предоставяне на правна помощ са кумулативни, поради което установяването на затруднено материално положение само по себе си не е достатъчно, ако интересите на правосъдието не налагат назначаването на адвокат. В случая съдът намира, че предоставянето на правна помощ не се налага от интересите на правосъдието. Производството е образувано по искане на С. за отмяна на влезли в сила съдебни актове. В производството по отмяна законът не предвижда задължително процесуално представителство от адвокат, нито участието на професионален защитник представлява условие за допустимост на искането или за надлежното упражняване на процесуалните права на страната. Поради това обстоятелството, че молителят не разполага с упълномощен адвокат, само по себе си не обосновава необходимост от предоставяне на правна помощ. Преценката следва да бъде извършена с оглед конкретните особености на делото, неговата фактическа и правна сложност и способността на молителя самостоятелно да защити правата и законните си интереси. В случая в искането за отмяна са изложени подробно обстоятелствата, на които се основава, формулирани са конкретни оплаквания срещу съдебните актове и са посочени доказателства в тяхна подкрепа. Съдържанието и обемът на искането, както и на последващо подадената молба, сочат, че молителят е в състояние самостоятелно да организира защитата си, да излага разбираемо фактическите си твърдения и да формулира процесуалните си искания. Производството не се отличава и с фактическа или правна сложност, която да препятства ефективното участие на молителя без професионална правна помощ. Предметът на делото е ограничен до проверка за наличието на предвидените в закона основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, като съдът служебно следи за допустимостта на искането и извършва дължимата проверка съобразно заявеното основание. Обстоятелството, че С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, също не обуславя различен извод. Личното явяване на страната не е задължително условие за разглеждане на искането за отмяна. Невъзможността на молителя да присъства лично в съдебно заседание не ограничава правото му на защита, доколкото той може да упражнява процесуалните си права писмено – чрез подаване на молби, становища, възражения и доказателствени искания. Следователно правната помощ не е необходима нито по силата на изрично законово изискване, нито с оглед конкретните обстоятелства по делото. При тези данни назначаването на адвокат не се явява необходимо за осигуряване на ефективен достъп до съд и справедливо разглеждане на производството, поради което не е изпълнена кумулативната предпоставка интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 23, ал. 2 ЗПП Върховният административен съд.