Определение № 235 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3716/2014 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по две молби на О. А. А. (вх. № 11504/ 28.11.2012 г. и вх. № 1006293/ 11.02.2014 г.) с искане за отмяна на влязлото в сила решение от 02.12.2011 г. по гр. д. № 11 711/ 2011 г. в частта, с която Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІІ-ти „Б” въззивен състав, като потвърждава частично обжалваното решение № Р-ІІ-64-144/ 27.05.2011 г. по гр. д. № 40 479/ 2010 г. по описа на Софийски районен съд, 64-ти състав по искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК признава за установено, че О. А. А. дължи на [фирма] сумите 2 633. 68 лв. – цена на енергия за периода 26.03.2006 – 30.04.2008 г. за топлоснабдяването на апартамент № 76 в [населено място],[жк], [улица], блок 11, вх. 1, ведно със законната лихва от 26.03.2010 г. - и 716. 66 лв. – лихва за забава в периода 26.03.2006 г. – 30.01.2009 г. Молителят намират за ново и от съществено значение по делото отрицателното обстоятелство на липсата на монтирани в сградата на етажната собственост датчици за отчитане на на топлоенергията. Ответниците по молбата [фирма] и [фирма] не вземат становище по молбата. Първата молба за отмяна на влязлото в сила решение от 13.09.2012 г. е върната на О. А. А. от първостепенния съд с разпореждане от 14.11.2012 г. Разпореждането е влязло в сила. Съдът приема, че искането за отмяна на влязлото в сила въззивно решение по двете молби, по които дължи произнасяне, е обосновано с основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда тримесечен срок за надлежното сезиране на Върховния касационен съд с такова искане. Той започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Единствената хипотеза, която изключва задължението на страната, подала молба за отмяна на влязло в сила решение, да твърди и да докаже, че е спазила законния срок, е когато самата молба е подадена в неговите граници. Въззивното решение като необжалваемо е влязло в сила на 02.12.2011 г. Това е датата на неговото влизане в сила (чл. 296, т. 1 ГПК). Двете молби за отмяна по извънредния способ в глава ХХІV ГПК са от 28.11.2012 г. и от 11.02.2014 г. Подадени са след изтичане на 3-месечния срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. И в двете липсват твърдения и не са направени доказателствени искания, че законният срок е спазен. Ангажираните гласни доказателства (разпит на свидетели) са за друга група обстоятелства. Чрез тях молителят иска да установи положителните факти, които изключват осъществяването на отрицателния, стремейки се да докаже въведеното твърдение, че липсата на монтирани датчици в сградата на етажната собственост представлява „ново обстоятелство” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно съдът е длъжен да третира молбите като просрочени. При тези мотиви, съдът