Определение № 156 от 04.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 213/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. А. срещу определение от 04.06.2013г. по т. дело № 2087/2006г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма] за разликата над 12 559,14 лв. до уважения от САС размер от 41 146,75 лв. – или за сумата 28 587,61 лв., както и за законната лихва върху сумата от 28 587,61 лв. /разлика между първоначално присъдената главница от 41 146,75 лв. и окончателно присъдената от ВКС сума от 12 559,14 лв./. Частният жалбоподател релевира доводи, че съдебният състав не е съобразил, че подадената на 09.04.2012г. молба е за частично обезсилване на издадения въз основа на въззивното решение изпълнителен лист, а не за издаване на обратен изпълнителен лист, които доводи обосновават оплакване за недопустимост на определението на възизвния съд. В частната жалба са изложени и доводи за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което частният жалбоподател моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен в посочената част. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ваня Л. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на определението по съображения, изложени в писмен отговор. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С подадената до Софийски апелативен съд молба вх. № 3631/09.04.2012г. частният жалбоподател /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ е направил искане за прекратяване на изпълнението на решение № 43/22.03.2007г. по гр. дело № 2087/2006г. на Софийски апелативен съд в частта за разликата над 12 559,14 лв. до уважения от САС размер от 41 146,75 лв. и за законната лихва върху тази разлика, както и за обезсилване на издадения от въззивния съд изпълнителен лист в посочената част. С обжалваното определение съдебният състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение искане на [фирма] за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма] за разликата над 12 559,14 лв. до уважения от САС размер от 41 146,75 лв. – или за сумата 28 587,61 лв., както и за законната лихва върху сумата от 28 587,61 лв. /разлика между първоначално присъдената главница от 41 146,75 лв. и окончателно присъдената от ВКС сума от 12 559,14 лв./. [фирма] не е направило искане за издаване на обратен изпълнителен лист. При тази фактическа обстановка се налага изводът, че определението на въззивния съд – предмет на настоящата частна жалба, е недопустимо, тъй като съдебният състав се е произнесъл по незаявена претенция, т. е. липсва положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Съдът дължи произнасяне по заявеното искане, което в случая е за частично обезсилване на издадения изпълнителен лист. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивната инстанция трябва да бъде обезсилено и делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането за частично обезсилване на издадения изпълнителен лист, заявено с молба вх. № 3631/09.04.2012г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение