Определение № 167 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 710/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г., представляван от адв. А. П. Т., срещу решение № 99 от 08.11.2018г. по в.т.д. № 224/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 215 от 20.06.2018г. по т.д. № 276/2017т. на Окръжен съд Бургас е обявена на основание чл.135, ал.1 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „ВЕНО ХОЛДИНГ“ АД /н/ сделката, извършена между „Вено Холдинг“ АД и С. Д. Г. с нотариален акт № 66, том I, рег. № 869, дело № 60/2014г. на нотариус Н. Кулищева за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 14605.1.4. от кадастрален район I от КККР на [населено място], общ. Смолян, с площ по кадастрална карта 4 747 кв.м., с начин на трайно ползване – животновъдна ферма, с трайно предназначение – земеделска земя, представляващ по документи за собственост застроено и незастроено дворно място с площ 4 710 кв.м., ведно с намиращата се в него постройка, и С. Д. Г. е осъден да върне в масата на несъстоятелността на „ВЕНО КОЛДИНГ“ АД /н/ описания недвижим имот. Ответниците Р. И. Т. – синдик на „Вено Холдинг“ АД /н/ и „Вено Холдинг“ АД /н/ не изразяват становище по касационната жалба. Видно от представената с исковата молба данъчна оценка на имота – земя и селскостопански обект, с идентификатор 14605.1.4. от кадастрален район I от КККР на [населено място], общ. Смолян, който е прехвърлен с договора, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, и е предмет на осъдителния облигационен иск по чл.648 ТЗ, е в размер на 1832 лева. В нотариалния акт, във формата на който е сключен договорът за покупко-продажба от 31.03.2014г., е посочено, че данъчната оценка на имота е 6266 лева, а продажната цена по договора е 8 000 лева. Въззивното решение е постановено по предявени от синдика на „ВЕНО ХОЛДИНГ“ АД /н/ иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на сключен от длъжника договор за покупко-продажба на недвижим имот и обусловен от него осъдителен облигационен иск по чл.648 ТЗ. Съгласно чл.365, т.4 ГПК по реда на производството по търговски спорове се разглеждат исковете за попълване на масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите. Поради това и съгласно чл.365, т.4 ГПК и чл.621а, ал.2, т.2 ТЗ следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено по търговско дело и с оглед цената на всеки от исковете, определена съобразно данъчната оценка на недвижимия имот, която е под 20 000 лева, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.280, ал.3 /предишна ал.2/ ГПК. Посочената във въззивното решение възможност за обжалването му не обуславя различен извод и не може да породи такова право при несъответствие на тези указания с предвидените в чл.280, ал.3 /предишна ал.2/ ГПК критерии. Поради това настоящият състав намира, че подадената срещу необжалваемото решение на въззивния съд касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение