Определение № 2151 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№6056/28.07.2022г. на Д. П. П. против разпореждане № 378/07.07.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 610/2020г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната частната жалба на Д. П. с вх.№1231/11.02.2022г., поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения: С разпореждане №267/09.05.2022г., постановено по в.гр.д. №610/2020г., съставът на окръжния съд е оставил без движение частна жалба с вх.№ 1231/11.02.2022г., подадена от П. против разпореждане № 25/17.01.2022г., постановено по същото дело и е дал на страната указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приведе частната жалба в съответствие с изискванията на закона, като: посочи в какво се състои искането до съда, представи подписан със саморъчен подпис екземпляр от жалбата или с КЕП и да внесе държавна такса в размер 15 лева, като в същия срок да представи доказателство за плащането. Съдът изрично е предупредил жалбоподателката, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в срок, частната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането, видно от върнатото съобщение, е връчен надлежно на жалбоподателката на 08.06.2022г. На 14.06.2022г. в деловодството на съда е постъпила молба от Д. П., към която е приложен платежен документ с дата 17.11.2020г. С атакуваното пред ВКС разпореждане съдът е приел, че в рамките на указания от съда срок страната не е отстранила нередовностите на частната жалба, поради което и на основание чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 262, ал.2, т.2 ГПК е върнал същата. Настоящият съдебен състав преценява, че изводите на Великотърновския окръжен съд са правилни. Проверката за редовност на подадена жалба е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва. Съгласно чл.286, ал.1, т.2 ГПК, която разпоредба е приложима и относно частните жалби, въззивният съд е длъжен да върне жалбата, която администрира, когато в рамките на предоставения й срок страната не отстрани допуснатите нередовности. Конкретният случай е именно такъв - констатирани са нередовности на подадената частна жалба, предоставен е срок за отстраняването им, за което жалбоподателят е уведомен по надлежния ред, като в указания срок същите не са отстранени. В тази безспорна хипотеза, единствената възможност за администриращия съд е да върне жалбата. В случая, нито се оспорва редовността на връчването на съобщенията с приложен препис от разпореждането с указанията на съда, нито се навеждат каквито и да било твърдения, че жалбоподателя е предприел процесуално поведение, целящо отстраняване на констатираните нередовности. В съответствие с процесуалните правила нередовната частна жалба е била върната законосъобразно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. На основание чл.77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лева за настоящото производство, доколкото по делото липсват данни да е внесена държавна такса. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение