Определение № 1874 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 556/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. И. срещу определение № 39059 от 24.11.2025 г., постановено по административно дело № 12227/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 2599/19.05.2008 г. на Директора на Национална служба „Полиция“ (НСП) в Министерство на вътрешните работи (МВР) и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна с указания за възможността да се представи възражение с писмени доказателства, но такива не са постъпили по делото. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане като недопустима жалбата на И. против заповед № 2599/19.05.2008 г. на Директора на НСП-МВР правилно АССг, след извършена проверка приема, че заповедта е била оспорена по съдебен ред, при което с влязло в сила решение обжалването е отхвърлено и следователно заповедта е приета за законосъобразна. При това безспорно в случая са налице предпоставките по чл. 159, т. 6 АПК – подадената жалба срещу акт, по чието оспорване е налице влязло в сила съдебно решение е недопустима и същата законосъобразно е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Правилен е и изводът, че в случая не са налице и предпоставките по чл. 166 АПК, тъй като заповедта, като стабилен административен акт е породила правно действие и същата е изпълнена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение