Решение № 5375 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 265/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. М., чрез пълномощника си, срещу решение № 35287 от 27.10.2025 г. по адм. дело № 7055/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение АС – София-град е отхвърлил жалбата на Р. Р. М. срещу разпореждане № ПР-ПБЗН-СДЗ-7-40 от 15.05.2025 г., издадено от инспектор в сектор ДПК и ПД при Трета Районна служба ПБЗН при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с което му е наредено в качеството на мажоритарен собственик на имота, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за отстраняване на несъответствията с изискванията за пожарна безопасност и в съответствие със задълженията му по чл. 5 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за обособения открит паркинг в имот с [идентификатор], да изпълни описаните в акта мероприятия. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, излага доводи, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно и без подкрепа в данните по делото е възприел оспорващия като мажоритарен собственик на имота, който без съгласието на другите собственици е решил същият да бъде ползван като открита площадка за паркиране на леки автомобили и съответно се явява задължено лице по смисъла на чл. 5 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 година. Счита, че се явява задължено лице по смисъла на наредбата не защото е мажоритарен собственик, а в качеството на собственик, носещ отговорност заедно с останалите собственици на имота. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение, като се реши спорът по същество и се отмени оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - инспектор IV степен в сектор ДПК и ПД при Трета Районна служба ПБЗН при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил следните фактически обстоятелства по спора: На 11.04.2025 г. в открит недвижим имот, находящ се в гр. София, [улица] извършена проверка от служители на районна администрация на район „Възраждане“ – Столична община, по повод сигнал от пълномощника на Й. А. Б., Р. С., Ю. С. и О. М. С., собственици на 46,90% от поземлен имот с [идентификатор], с административен адрес гр. София, [улица], за това, че съсобственикът Р. Р. М., притежаващ 53,10% от имота, е обособил нерегламентиран частен паркинг с над 40 паркоместа. При проверката е установено е, че имотът е частна собственост и се ползва като паркинг, където се паркират леки автомобили на живущи и наематели на съседни имоти. За престоя на автомобилите не се събирали такси и не се извършвала друга търговска дейност в тази връзка. При проверката е съставен констативен протокол и кметът на район “Възраждане“ е уведомил началника на Трета Районна служба ПБЗН при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. На 15.05.2025 г. инспектор в сектор „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в Трета Районна служба ПБЗН при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е извършил проверка за спазване на изискванията за пожарна безопасност в описания по-горе поземлен имот. При проверката е констатирано, че в свободната площ на имота е обособен паркинг, който е със свободен достъп и има паркирани около 30 автомобила. Установено е също, че на паркинга няма пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари, което е в противоречие с изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. във връзка с т. III. 23. т. а) от Приложение № 2, към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съгласно който за всяка площадка е предвидено наличието 1 бр. прахов пожарогасител за пожари клас ABC от 6 кг, 1 бр. прахов пожарогасител за пожари клас ABC от 12 кг и 1 бр. противопожарно одеяло с размери най-малко 1, 5 на 1, 5 м. Във връзка с направените констатации на мажоритарния собственик на имота Р. Р. М., на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР е издадено обжалваното пред административния съд разпореждане № ПР-ПБЗН-СДЗ-7-40 от 15.05.2025 г., с което му е разпоредено: 1. в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 81213-647/01.10.2014 г. за ПНПБЕО и във връзка с т. III. 23. а) от Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, обособеният открит паркинг да се оборудва с необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене. След оборудване с необходимите по вид и количество пожарогасители, същите да се монтират съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т, 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за ПНПБЕО - на конзоли или стойки, или в шкаф. В съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014, т. за ПНПБЕО, след оборудване с необходимите по вид и количество пожарогасители, местоположението на същите и пътищата за достъп до тях да се обозначат със знаци, съгласно Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа. При тези фактически обстоятелства решаващият съд правилно и обосновано е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Правилни са изводите на съда, че имотът функционира като открита площадка за паркиране на автомобили, поради което същият се явява обект по смисъла на т. III. 23. а) от Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. и следователно трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност. Визираните правни разопредби в оспореното разпореждане предвиждат, че при експлоатация обектите следва да са оборудвани с пожаротехнически средства, които отговарят на определените в наредбата технически параметри. Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба. Правилно съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя, че той не е единствено отговорен за съответствието на обекта с пожаротехническите изисквания за безопасност. Развитите отново доводи в тази насока в касационната жалба са неоснователни. Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и правни съображения на първоинстанционния съд. По делото е установено, че обектът е ползван от оспорващия, който притежава 53,10% от поземления имот, без съгласието и участието в стопанисването му от останалите съсобственици. При положение, че за останалите съсобственици няма данни да са изразявали съгласие за обособяването на паркинг в поземления имот и участие при ползване на обекта, правилно с оспореното разпореждане е възложено на жалбоподателя в качеството на собственик и ръководител на обекта да изпълни изискванията за пожарна безопасност на същия. Въпросите във връзка правата и задълженията по управление на съсобствеността и разпределение отговорността между съсобствениците на поземления имот са извън спорния предмет по делото и не подлежат на обсъждане от касационната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,