Определение № 903 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 542/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№3271/07.02.2024год., подадена от И. Г. Н., представляван от адв. К. Т. срещу разпореждане от 11.01.2024год. на Апелативен съд-София, постановено по в.гр.дело №122/2023год., с което е върната касационната жалба с вх.№16388/13.07.2022год. от И. Г. Н., въззивник и ищец по исковата молба срещу решение №669/22.05.2022год., постановено по същото дело. В частната жалба се излагат съображения, че разпореждането на САС за връщане на касационната жалба поради невнасяне на държавната такса по нея е неправилно. Според жалбоподателя разпореждането от 16.11.2023год., с което са дадени указания за внасяне на държавната такса по касационната жалба е изпълнено, след като същата е внесена в срок и за това е уведомен с молба САС чрез системата за електронно връчване, получено на 14.12.2023 г. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на САС за администриране и изпращането й за разглеждане от ВКС. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл.279 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: С решение №669/22.05.2023 г. на САС, постановено по в.гр.дело №122/2023год. е потвърдено решение №533 от 03.10.2022 г., постановено от Окръжен съд-Благоевград по гр.дело №1289/2020 г. и с което е отхвърлен предявеншят от И. Г. Н. срещу Г. К. С. частичен иск с правно основание чл.55, ал.1,т.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща част от сумата от 487 240лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца. Срещу решението е подадена чрез системата за сигурно електронно връчване поща касационна жалба №16388 от 13.07.2023год. от И. Г. Н., чрез неговия пълномощник по делото адв. Т., в последствие е представено изложение към същата, но не е определяна и съответно не е внесена държавна такса по нея. Този пропуск е констатиран при изпращането на делото във ВКС и съгласно разпореждане №2396 от 09.11.2023 г. на Председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС е върната преписката обратно на САС С разпореждане от 06.11.2023 г.въззивният съд е указал на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса от 30лв. по сметка на ВКС и в същия срок да ангажира доказателство за платената държавна такса, като е указано, че при неизпълнение следва връщане на жалбата. Видно от приложеното съобщение на 11.12.2023год. указанието за внасяне на държавна такса е връчено на представителя на жалбоподателя. На 13.12.2023год. и в предвидения за това едноседмичен срок с молба до съда с приложен банков документ за внесена държавна такса от 30лв. по сметка на ВКС, изпратени в електронна форма, подписани с квалифициран електронен подпис на пълномощника на страната, до САС същите са изпратени и получени на 14.12.2023г. в регистратурата на съда, чрез системата за електронно връчване. По делото е приложено само писмо, в което се посочва изпращането на двата документа и отразяване чрез системата за сигурно електронно връчване и получени в съда, но без възпроизвеждане на същите на хартиен носител. След като същите са изискани във връзка с настоящото производство са приложени с молба от 19.02.2024 г. от регистратура на САС и е видно тяхното съдържание. В молбата от адв. Т., като пълномощник на касатора, подписана с квалифициран електронен подпис се уведомява САС, че е внесена държавната такса по касационната жалба по делото и се прилага банковия документ от 13.12.2023 г., копие от който също е изпратен с молбата и са получени в съда на 14.12.2023 г. С обжалваното разпореждане от 11.01.2024год. е върната касационната жалба срещу решение № 669 от 22.05.2022 г. В мотивите на съда, постановил връщане на касационната жалба е посочено, че не са изпълнени указанията, дадени с разпореждане от 16.11.2023год., редовно съобщени на 11.12.2023год. и до постановяване на разпореждането нямало доказателства за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по касационната жалба. В случая въззивният администриращ касационната жалба съд е дал указание за внасяне на държавна такса по нея, но след като е приложено съобщението от 11.12.2023 г., че указанията са връчени, поради пропуск на регистратурата на САС да възпроизведе на хартиен носител и да докладва молбата на пълномощника на касатора и банковия документ за внесената държавна такса, в изпълнение на указанията, изпратени в електронна форма, подписани с квалифициран електронен подпис и получени в съда на 14.12.2023 г., неправилно е върнал касационната жалба. Касаторът е изпълнил в срок указанията, като е внесъл държавната такса по касационната жалба и е приложил платежния документ за това, както и е уведомил съда с нарочна молба в същия срок, чрез изявление в електронна форма и по реда на чл.102б, ал.2 ГПК поради което не са налице основания за връщането й. Поради което обжалваното разпореждане, с което е върната касационна жалба следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд, който следва да провери администрирането на касационната жалба, която следва да отговаря на условията на чл.284 ГПК и предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,