Определение № 3278 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Хасково, чрез процесуалния представител – гл. юрисконсулт В. Василева, против определение № 12867 от 20.12.2023г., постановено по административно дело № 11549/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав на второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на кмета на община Хасково срещу определение № 995 от 01.11.2023г. по адм. дело № 906/2023г. по описа на Административен съд – Хасково, и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити съображения за неправилност на процесното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане по същество или алтернативно прекратяване на производството. Ответникът С. Сеид, уведомен за депозираната частна жалба чрез пълномощника адв. М. Христозов- ХАК, в предоставения 3 дневен срок, не депозира отговор или възражение по същата. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е образувано по частна жалба на кмета на община Хасково срещу определение № 995 от 01.11.2023г. по адм. дело № 906/2023г. по описа на Административен съд – Хасково, с което в проведеното производство, по реда на чл. 197 и сл. от АПК, е отменен, по жалба на С. Сеид, отказ на кмета на Община Хасково за провеждане на процедура по одобряване на ПУП по Заявление № 94-С-7563-2/25.05.2023г., за издаване на заповед за одобряване на задание по чл. 124б, ал.1 от ЗУТ и разрешение за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива за строеж на „Еднофамилна жилищна сграда“ в ПИ 77195.704.369, ж.р. „[жк]“, гр. Хасково, обективиран в писмо № 94-С7563-2#3/07.08.2023г. и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне в съответния срок. С обжалваното в настоящото производство определение Върховният административен съд в тричленен състав на второ отделение е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел същата за недопустима, тъй като частният жалбоподател, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК, не е легитимиран да оспорва постановения съдебен акт. Посочил е, че административният орган, пред който се развива производството, няма качеството на страна, тъй като е решаващ орган. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на тричленния състав по отношение на недопустимостта на подадената частна жалба против съдебния акт на първоинстанционния съд. Съгласно тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховня административен съд, не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта. Съобразявайки цитираното тълкувателно решение, правилно е прието наличие на основание за оставяне на частната жалба без разглеждане поради процесуална недопустимост. Първоинстанционният съд е провел производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК, като с определение № 995 от 01.11.2023 г. на основание чл. 200 от АПК е отменил оспореният отказ на кмета на Община Хасково за провеждане на процедура по одобряване на ПУП по Заявление № 94-С-7563-2/25.05.2023г. за издаване на заповед за одобряване на задание по чл. 124б, ал.1 от ЗУТ и разрешение за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива за строеж на „Еднофамилна жилищна сграда“ в ПИ 77195.704.369, [жк], гр. Хасково, обективиран в писмо № 94-С7563-2#3/07.08.2023г. и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. Съдът е посочил, че органът е бил сезиран със заявление по чл. 124б, ал.1 от ЗУТ и съгласно разпоредбите на специалния закон е разполагал с две възможности – да издаде заповед по ал. 4, на чл. 124б от ЗУТ или да постанови отказ по ал.5 на същата разпоредба. Първоинстанционният съд е мотивирал дължимост на органа за произнасяне с изричен акт независимо от безспорното за страните обстоятелство, че процесния имот попада в НПИ. Изложени са аргументи, че последното обстоятелство, не е основание за отказ на органа да се произнесе с изричен акт по подаденото до него заявление по реда на чл. 124б от ЗУТ. В случая предмет на оспорване по ЧАД 11549/2023г. по описа на ВАС е бил съдебен акт постановен при условията на чл. 200 от АПК. Този акт на съда, съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, каквато административният орган не е. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 от АПК съдебен акт. С оглед гореизложеното обжалваното определение, като нестрадащо от пороци, които биха обусловили отмяната му, следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от във връзка чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,