Решение № 1225 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Вива кредит“ АД, представлявано от изпълнителния директор К. К. чрез юрк. М. Милетиева срещу решение № 2226 от 02.06.2025 г. по адм. дело № 165/2025 г. на Административен съд – Стара Загора /АС Стара Загора/. С обжалваното решение АС – Стара Загора е отменил изричен отказ на „Вива кредит“ АД да предостави на С. К. С. носителите на лични данни, въз основа на които се обработват данните му, обективиран в писмо от 10.01.2025 г. на длъжностно лице по защита на личните данни при „Вива кредит“ АД и преписката е върната на „Вива кредит“ АД за произнасяне по подаденото от С. К. С. искане от 10.01.2025 г., в частта му относно изрично заявеното желание за предоставяне на всички носители на лични данни /договори, стандартни европейски формуляри и др/. Касационният жалбоподател обжалва решението, като недопустимо алтернативно неправилно. Излага доводи, че за заявителя С. К. С. не е налице правен интерес от оспорване тъй като не е доказал конкретни факти за нарушени права и законни интереси. От друга страна счита, че съдът неправилно е разгледал жалба срещу изричен отказ, тъй като такъв не съществува и в тази връзка липсва годен за оспорване акт. Намира, че съдът неправилно е тълкувал и приложил член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като счита, че разпоредбата не предвижда изрично задължение за администратора на лични данни да предостави копие от носителите на лични данни на субектите на данни. С молба от 17.11.2025 г. касаторът прави искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение по дело № С-676/2025 г. образувано пред Съда на Европейския съюз / СЕС/ по преюдициално запитване, отправено по дело със сходен предмет и идентични правни въпроси. Моли да се обезсили решението на първоинстанционния съд като недопустимо. При условията на евентуалност моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и намаляване на присъдения такъв с първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба – С. К. С., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025г.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: С молба от 10.01.2025 г. С. К. С. е подал по електронен път искане до „Вива кредит“АД, с което на основание чл.15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Регламент 2016/679/, е поискал от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни да му предостави информация дали личните му данни са обработвани от „Вива кредит“ АД, както и целите на обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване за периода от 01.12.2019 г. до 10.01.2025 г. В допълнение е отправено искане да му бъдат предоставени всички носители на въпросните данни /договори, стандартни европейски формуляри и др./, за да се извърши проверка на обработването. Предоставен е електронен адрес, на който да се изпрати отговорът и документите. Искането е получено от „Вива кредит“ АД на 10.01.2025 г. С писмо на длъжностно лице по защита на данните във „Вива кредит“ АД, изпратено по ел.поща до пълномощника на С. С. на 10.02.2025г., заявителя е уведомен, че дружеството обработва личните му данни, като е събрало, обработва и съхранява тези данни, предоставени от лицето за създаването на договорното отношение между съответното лице /одобрено да сключи заем/ от една страна и „Вива кредит“АД от друга страна. В писмото са описани целите на обработката на личните данни, категориите лични данни на субекта /в т.ч. имена, ЕГН, адреси, телефонни номера и адреса на кандидатствалото за отпускане на заем лице/. Посочено е, че дружеството е съвместен администратор на данни с още пет дружества, които са посочени, като данните са били предоставени още на две застрахователни дружества /отново посочени/. Тези данни са били предадени също така на Централния кредитен регистър, във връзка си изпълнение на законовото задължение на дружеството, а също така и на НОИ и Регистъра на БДС на МВР. Достъп до данните му можело да имат също така и лицата, описани в Предложението за сключване на паричен заем, информационните права на субектите на лични данни – кредитоискатели, предоставени в хода на кандидатстването му за кредит. Описани са също и начините по които може да получи достъп до обработваните му данни от сайта на дружеството. Отказано е предоставянето на данни по отношение на направените от страна на С. плащания, както и по отношение на кой договор са отнесени, както и погашенията по отделните компоненти на договорите. Отказано е също така и предоставянето на копие от договорите за кредит, с позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз – решение по дело С-487/21, с тълкуването, че терминът копие следва да се отнася не до самия документи като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да са пълни. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същия е в несъответствие с материалния закон. След обстоен анализ на относимите материалноправни норми, съдът е направил извод, че в случая администраторът е бил длъжен, при наличие на отправеното изрично искане, да предостави на субекта изисканите от него копия на документи, чрез които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността С. да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Решаващият съд е приел, че противното разбиране води до ситуация в която субектът на данните получава единствено обща информация за вида и категорията на обработваните лични данни, но не може да получи конкретни сведения за целите на обработката, т. е. какво е точното фактическо основанието за неговото извършване. Това води до пряко неизпълнение от страна на администратора на лични данни на задължението за отчетност, което препятства и възможността субекта на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване. С оглед изложеното АС Стара Загора е приел, че отказът на ответника да удовлетвори напълно искането на С. К. е в нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в член 5, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Приел е, че субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от документи, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали те се обработват законосъобразно, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламент (ЕС) 2016/679, отменил изричния отказ на „Вива кредит“ АД да бъдат предоставени носителите на лични данни, въз основа на които се обработват данните на С., обективиран в писмо от 10.01.2025 г. на длъжностно лице по защита на личните данни при „Вива кредит“ АД и върнал преписката на „Вива кредит“ АД за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. По делото не е спорно, че „Вива кредит“ АД е администратор на лични данни по см. на чл.4 т.7 ОРЗД, до който е адресирано искането на основание чл.15 ОРЗД от субект на данни по смисъла на чл.4 т.1 ОРЗД. От съдържанието на писмото на длъжностното лице по защита на данните във „Вива кредит“ АД, изпратено по ел.поща до пълномощника на С. С. на 10.02.2025г. се установява, че то не е подписано, както ръкописно, така и с квалифициран електронен подпис, съдържащ електронно изявление по см. на чл.2 от същия закон (за какъвто начин на комуникация между субект и администратор на лични данни не съществува пречка съобразно приложимите норми на Регламента) от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по смисъла на ОРЗД. При така установеното настоящата инстанция счита, че оспорения отказ е постановен в нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 8 АПК, доколкото липсва подпис - ръкописен или електронен на издателя на документа, който издател в случая е посочен като длъжностно лице по защита на данните. Липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което е основание за прогласяване на нищожността на акта. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения акт. С оглед изложеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че изричният отказ обективиран в писмото от 10.02.2025 г. издадено от длъжностното лице по защита на данните във „Вива кредит“ АД, е издадено от компетентен орган. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което постановения отказ, да бъде обявен за нищожен, а преписката да бъде върната на „Вива кредит“ АД за ново произнасяне по молбата от 10.01.2025 г. на С. К. С., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите на решението. Направеното искане за спиране на производството по делото, поради отправеното преюдициално запитване с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на Административен съд - Варна и образуваното дело № С-676/2025 г. на СЕС е неоснователно. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело № С-676/2025, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд. Поставените конкретни въпроси по преюдициалното запитване са неотносими към предмета на настоящето производство, поради което изхода от цитираното по-горе дело на СЕС не обуславя изхода на спора по дело №165/2025г. на АС-Стара Загора, съобразно приложимите материалноправни норми. С оглед изхода на спора разноски за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, пето отделение