Решение № 5247 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2025 г.
ВАСТрето отделение14.05.2026 г.докладчик Диан Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14649 от 29.04.2025 г. по адм. дело № 10401/2024 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Б. В. К. от гр. Пловдив, [ЕГН], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 (седемдесет)евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ секретар: Членове: /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ /п/ ДИАН ВАСИЛЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. В. К. срещу Решение №14649 от 29.04.2025 г. по адм. дело № 10401/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №Ж-733 от 25.09.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В жалбата и в съдебна зала касаторът, действащ чрез пълномощник - синът й А. К., излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че Б. К. няма качеството потребител на ВиК услуги на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Пловдив. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на Решение №Ж-733 от 25.09.2024 г. на КЕВР, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне, в което да разгледа спора по същество. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна – КЕВР, в съдебна зала и в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и прави възражение срещу поисканите разноски от жалбоподателя. Ответникът – "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Атакуваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закон за енергетиката(ЗЕ). Производството пред Административен съд– София град е било образувано по жалба на Б. В. К., действаща чрез сина си А. К. против Решение №Ж-733 от 25.09.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № В-11Б-00-19 от 27.10.2023 г. и от 07.05.2024 г., подадена от същото лице срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Б. В. К. срещу Решение №Ж-733 от 25.09.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Административният съд е установил от фактическа страна, че Б. К. е подала жалба с вх. № В-11Б-00-19 от 27.10.2023 г. и от 07.05.2024 г., срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – гр. Пловдив, в която се изразява несъгласие с начислени суми за потребени ВиК услуги по партидата за имот, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Установил е още, че по постъпилата жалба била образувана преписка и извършена проверка от КЕВР. Комисията на основание чл.142, ал.5 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката изпратила жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив по компетентност. В административното производство пред КЕВР от страна на ВиК оператора били депозирани становища. Според записаното в тях титуляр по партидата за имота, находящ се в гр. Пловдив, [улица] И. А. К.. Срокът за актуализиране на партидата на името на Б. К., определен в чл. 62, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив бил изтекъл. Тези факти и доказателства, събрани пред КЕВР, и становището на ВиК-Пловдив, са дали основание Комисията да приеме, че за процесния имот партидата се води на името на И. А. К.. В тази връзка на Б. К. са дадени указания, за представяне на доказателства в 7-дневен срок пред Комисията, че притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги за имота. В указания срок К. не представила доказателства. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е направил извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. Приел е, че издаденото решение на КЕВР е в съответствие с материалния закон. Според съдебният състав, Б. К. не доказала пред КЕВР въпреки дадените й указания за това, че има качеството на "потребител" на ВиК услуги по смисъла на определението, дадено в § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) относно процесния имот. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд основателно е приел, че оспореното пред него решение е прието от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила за това. Правилни са и изводите на съда по приложението на закона от КЕВР при издаване на оспореното Решение №Ж-733 от 25.09.2024 г.- Закон за енергетиката и подзаконовите актове по приложението му, както и че при провеждане на административното производство от регулатора не са допуснати съществени процесуални нарушения, а административният орган е спазил процедурата по чл. 142 - чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба №3). Процедурата по разглеждане на жалби и уреждането на спорове е подробно разписана в Глава девета, Раздел І на Наредба № 3. Съдът е проследил действията на Комисията и е стигнал до правилния извод, че тя е извършила проверка по жалбата, събрала е всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. В хода на административното производство за жалбоподателя Б. К. е съществувала възможността да представи доказателства, с които да докаже своите твърдения, а именно, че е потребител на услугите на ВиК – Пловдив, при което жалбата й ще се разгледа по същество. Тя не е осъществила тази възможност, въпреки дадения й срок и нарочни указания от КЕВР. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ КЕВР разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, "потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание са и нормите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Касаторът не е доказал нито пред КЕВР, нито пред съда, че има качеството на "потребител" по смисъла на определението, дадено в § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ на ВиК услуги за имота, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Ето защо жалбата обосновано и законосъобразно е приета, че не следва да бъде разгледана по същество от КЕВР, а преписката - прекратена, съгласно правилото на чл.27, ал.2, т.6 от АПК, чиито процесуални правила се прилагат в тези производства съгласно разпоредбата на чл.13, ал.8 от ЗЕ. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника - КЕВР следва да бъде уважено, като се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 70 евро за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
18- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК
- чл. 13, ал. 8 ЗЕ
- чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ
- чл. 1
- чл. 13, ал. 9
- чл. 142, ал. 5
- чл. 142
- чл. 145
- чл. 147, ал. 1
- чл. 147
- чл. 2, ал. 1, т. 1
- чл. 208
- чл. 22, ал. 1, т. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 3, ал. 1, т. 1
- чл. 62, ал. 1