Определение № 492 от 03.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 135/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С. И. М., срещу определение № 5251 от 17.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2286/2025 г. по описа на III г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане поради просрочие подадената от адв. С. И. М., член на Адвокатска колегия – Перник (АК – Перник), срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) да се произнесе по подадени от нея жалби с вх. № 298 и № 397 от 2025 г. срещу проведените основен и допълнителен избори за органи на АК – Перник, алтернативно срещу решение № 1624 от 06.03.2025 г. на ВАдвС, с което не е приет доклад и предложение на докладчиците А. Г. и М. Г. за отмяна на решение № 6 от 25.01.2025 г. на Избирателната комисия при АК – Перник, като е прекратено и производството по делото. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за неговата отмяна. Ответната страна по жалбата Висшия адвокатски съвет не взема становище по нея в предоставения срок за отговор. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: В обжалваното определение предходният състав на ВКС е посочил, че адвокат С. И. М. е подала пред ВАдвС жалба с вх. № 298 на 03.02.2025 г. срещу проведения основен избор за органи на АК – Перник и жалба с вх. № 397 на 10.02.2025 г. срещу проведения допълнителен избор за органи на АК – Перник. По повод направеното от ответната страна възражение за недопустимост на производството поради просрочие на подадената жалба, е съобразил, че съгласно чл. 7, ал. 4 ЗА, ВАдвС разполага с едномесечен срок от постъпването на жалбата, за да я разгледа и да се произнесе с решение по нея. Констатирал е, че ВАдвС е провел три заседания (на 06.03.2025 г., 27.03.2025 г. и 10.04.2025 г.) във връзка с жалба с вх. № 298/03.02.2025 г. и нито едно във връзка с жалба с вх.№ 397/10.02.2025 г. Взел е предвид, че на нито едно от така проведените заседания, колективният орган не е могъл да формира мнозинство, с което да вземе решение, като е намерил за безспорно, че все още няма постановено решение. Предишният състав е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 4, изр. последно от ЗАдв., съгласно която непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Изложил е съображения, че срокът е определен в същата норма и той е едномесечен, като се брои от датата на постъпване на жалбата. Намерил е, че в конкретния случай срокът за произнасяне на ВАдвС по жалба с вх. № 298 е изтекъл на 04.03.2025г., а по жалба с вх. № 397 на 10.03.2025 г., който срок е законово определен, като жалбоподателят е уведомен и следва да следи. При липса на формирано мнозинство и постановено решение, съставът е формирал извод, че жалбоподателката следва да следи сроковете и да процедира съобразно посоченото в закона. При горните съображения предходният състав на III г.о. на ВКС е намерил, че съгласно чл. 7, ал. 5 от ЗАдв. – решението или мълчаливият отказ на ВАдвС подлежат на обжалване от кандидата в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичане на срока по ал. 4 /който е едномесечен/. Констатирал е, че липсата на решение /съответно съобщаване/ в определения в закона едномесечен срок, означава, че „няма произнасяне в срок“, по смисъла на чл. 7, ал. 4 ЗАдв., като е налице мълчалив отказ, който може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на едномесечния срок, в който колективният орган е следвало да се произнесе. Приел е, че в случая, този 14-дневен срок е изтекъл на 18.03.2025 г. за жалба с вх. № 298 и на 24.03.2025 г. за жалба с вх. № 397. В тази връзка е обобщил, че жалбата срещу мълчаливия отказ, която е подадена близо два месеца по-късно, на 21.05.2025 г., е просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Същите мотиви предишният състав е изложил и за алтернативното искане за отмяна на решение № 1624 от 06.03.2025 г. на ВАдвС, с което не е приет доклад и предложение на докладчиците А. Г. и М. Г. за отмяна на решение № 6 от 25.01.2025 г. на Избирателната комисия при АК – Перник. Посочил е, че срокът за обжалване и на това решение е изтекъл, а същото не подлежи на обжалване, доколкото не съдържа формирана воля на органа във връзка с подадената жалба. Обжалваното определение е валидно и правилно. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4, изр. последно ЗАдв., непроизнасянето на Висшия адвокатски съвет в срок се смята за мълчалив отказ. Самият срок е определен в същата разпоредба, като той е едномесечен и тече от постъпването на жалбата. В настоящия случай съгласно данните по делото адв. С. М. е подала до ВАдвС жалба с вх. № 298/03.02.2025 г. срещу проведения основен избор за органи на АК – Перник, както и жалба с вх. № 397/10.02.2025 г. срещу допълнителния избор за органи на същата колегия. В определения в закона едномесечен срок (изтичащ на 04.03.2025 г. за жалба с вх. № 298/03.02.2025 г., съответно на 10.03.2025 г. за жалба с вх. № 397/10.02.2025 г.), ВАдвС не е постановил решение по така подадените жалби. Доколкото се касае за срок, който е определен в самия закон, то жалбоподателят се счита за уведомен и следва сам да прояви процесуална активност като следи за сроковете и тяхното изтичане. Ето защо, доводите в жалбата, че липсва уведомяване от страна на ВАдвС за постановения мълчалив отказ, се явяват неоснователни. В действителност такова задължение за уведомяване органът има само в случаите на постановеното от него решение. Предвид липсата в случая на решение и съответно съобщаване за него, то е налице хипотеза на мълчалив отказ, който съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ЗАдв. може да се обжалва пред ВКС в 14-дневен срок от изтичането на едномесечния срок, предвиден за произнасяне от страна на органа. Този 14-дневен срок е изтекъл на 18.03.2025 г. за първата жалба с вх. № 298, съответно на 24.03.2025 г. за втората жалба с вх. № 397. Видно от данните по делото, в случая адв. М. е подала жалба срещу мълчаливия отказ на 21.05.2025 г., или почти два месеца след изтичане на срока. Изложеното е относимо и спрямо алтернативно заявеното искане за отмяна на решение № 1624 от 06.03.2025 г. на ВАдвС, спрямо което също е изтекъл срокът за обжалване. Предвид изложеното, изводът на предходния състав, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото същата е просрочена, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,