Определение от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на А. П. И. – следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна, срещу Решение по т.2.1 от Протокол № 32 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.09.2024 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ – действие, което е в нарушение на принципите, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.) и накърнява престижа на съдебната власт. Върховният административен съд – шесто отделение, с оглед наведените фактически обстоятелства в жалбата, очертаващи предмета на спора, намира че делото е родово подсъдно на настоящия съд. След преценка на обстоятелствата, касаещи допустимостта на жалбата, съдът намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. На основание чл. 170, ал. 1 АПК следва да се укаже на административния орган, че носи доказателствената тежест относно установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК, следва да се укаже на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест относно фактите, на които основава своите искания и от които би черпил благоприятни последици. Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,