Определение № 9081 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2026 г.

Производството е по реда на чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. Велико Търново, чрез юриск.А. Аджев, против определение № 2874 от 08.07.2026 г. по адм. дело № 626/2026 г. на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на М. Х. Е. са отменени отказите на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – гр. София, обективирани в писмо изх. № 11904/ 22.04.2026 г., за допускане възобновяването на административните производства по издаване на задължителни предписания, обективирани в Констативен протокол № 40-07-2934/ 17.09.2021 г., Констативен протокол № 40-07-3289/ 20.10.2021 г., Констативен протокол № 40-07-3707/ 23.11.2021 г. и Констативен протокол № 40-07-112/ 10.01.2022 г., издадени от служители в ДА „ДРВВЗ“, на основание чл. 99, т. 4 от АПК, и са изпратени по компетентност на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военноморски запаси“ гр. София за произнасяне. Частният жалбоподател поддържа, че определението страда от пороците, обективирани в чл. 209 от АПК, и като такова то е нищожно, недопустимо и неправилно. Твърди, че компетентността на по-горестоящия орган да се произнесе по искане за възобновяване на административно производство, по което е издаден и влязъл в сила административен акт, в случая - Отказ на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново, произтича от разпоредбата на чл.99 от АПК, и в случая е директорът на териториалната дирекция. Моли да се отмени оспореното определение. Ответникът по частната жалба- М. Х. Е., чрез адвокат Д. Г. Д., в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Х. Е. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Горна Оряховица, [улица], отказите на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – гр. София, обективирани в писмо изх. № 11904/ 22.04.2026 г., за допускане възобновяването на административните производства по издаване на задължителни предписания, обективирани в Констативен протокол № 40-07-2934/ 17.09.2021 г., Констативен протокол № 40-07-3289/ 20.10.2021 г., Констативен протокол № 40-07-3707/ 23.11.2021 г. и Констативен протокол № 40-07-112/ 10.01.2022 г., издадени от служители в ДА „ДРВВЗ“, на основание чл. 99, т. 4 от АПК.. Производството е разгледано по реда на чл.197 вр. чл. 202, т.1, вр. чл. 103, ал. 3 от АПК, като компетентен е съответният административен съд, който съгласно чл.200, ал.1 от АПК се произнася с определение, с което отменя отказите на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – гр. София, обективирани в писмо изх. № 11904/ 22.04.2026 г., за допускане възобновяването на административните производства по издаване на задължителни предписания, обективирани в Констативен протокол № 40-07-2934/ 17.09.2021 г., Констативен протокол № 40-07-3289/ 20.10.2021 г., Констативен протокол № 40-07-3707/ 23.11.2021 г. и Констативен протокол № 40-07-112/ 10.01.2022 г., издадени от служители в ДА „ДРВВЗ“, на основание чл. 99, т. 4 от АПК и изпраща преписката на компетентния административен орган – председателят на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София за произнасяне.В останалата част жалбата е отхвърлена. Определението на съда може да се обжалва с частна жалба, но предвид разпоредбата на чл.200, ал. 2 АПК, това може да бъде сторено само от страните, участващи в административното производство. В конкретния казус съдебният акт е обжалван от председателя на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, който е административният орган, компетентен да издаде административния акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Административният орган не е страна в инициираното пред административния съд производство, по реда на чл. 197 и сл. от АПК, поради което за органа не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за възобновяване на административно производство е обявен за нищожен. Следва да се отбележи, че съгласно чл.27, ал.1 АПК страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Настоящият частен жалбоподател в административното производство, инициирано по реда на чл.99 АПК, има качеството на овластен орган за издаване на административен акт, но не и на страна в развиващото се производство по издаване на административни актове. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото тълкувателно решение № 2/24.03.2021г по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд. Следователно частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,