Определение № 52 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 445/2014 г.

Производството е образувано по повод разпореждане № 112/6.3.2014 г. на Дуловския районен съд, с което е прекратено нохд № 30/2014 г. по съображение за наличие на предпоставките по чл. 43 т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в писменото становище, че са налице посочените основания за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Дуловският районен съд е образувал делото по внесения обвинителен акт с обвинение срещу Д. И. С. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр.ал. 1 НК. От данните по делото се установява, че двама от тримата съдии са се произнасяли с определения по постановления за прекратяване на наказателното производство срещу С. за същото престъпление. Приели са, че това е обстоятелство по см. на чл.29, ал.1 т. 1 б.”В” и ал. 2 НПК, поради което не могат да участват при разглеждане на делото. По предвидения процесуален ред са си направили отвод. Третият съдия от състава на компетентния да се произнесе по правилата на местната подсъдност като първоинстанционен съд съгласно решение на Висшия съдебен съвет е преместен в друг районен съд. От изложеното следва, че Дуловският районен съд, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Налице са предпоставките делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, поради което следва да се изпрати на Силистренския районен съд. Затова и на осн. чл.43, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение