Решение № 6490 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 153/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Абилов, срещу решение № 995/11.11.2025 г. по адм. дело № 176/2025 г. на Административен съд /АС/ - Разград, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ изх. № 02-170-2600/1370 от 01.06.2025 г. в частта, с която на "Агротайм" ЕООД, е отказано подпомагане по Екосхемата за намаляване използването на пестициди /Еко НИП/, част от интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Агротайм" ЕООД, гр. Исперих, чрез процесуален представител адв. Ангелова, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителя на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената пред него част от УП е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма, доколкото липсват изложени фактически и правни основания, довели до постановеното намаление. Съдът е приел, че в административното производство са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички правнорелевантни факти и не е събрал всички необходими доказателства. АС – Разград е посочил още, че при издаване на административния акт органът не е изпълнил задължението си по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/10.03.2023 г. да провери дневниците за проведена растителна защита и торене, поради което е издал УП в противоречие с принципите за истинност и служебно начало по АПК. След назначаване на съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, АС – Разград е приел че закупеният на 27.03.2023г. 525 л фунгицид „Пиктор СК“- през 2023 година не е използван в полетата на „Агротайм“ЕООД. Установено е, че част от него- 243 л е изписана от склада на дружеството през 2023г., като е предадена на други фирми. Останалата наличност от 282 л е използвана през 2024година, преди 31 юли. Констатацията на експерта е, че препаратът „Пиктор СК“ се използва за третиране на рапица и слънчоглед, но само при нападение от определени вредители. Въз основа на Заповед № РД 11-2169/20.09.2023г. на изп. Директор на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/ - е променена категорията на продукта от първа на втора, като е определен гратисен период- до 31.07.2024г. Извършена е проверка на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене на жалбоподателя за 2023г., при което е установено, че соченият препарат не е използван. През 2023г. площите, засети със зимна маслодайна рапица, не са били третирани с нито един ПРЗ, а слънчогледът е третиран с продукти от втора професионална група. Решаващият извод на първоинстанционния съд е, че през 2023г. земеделският стопанин е приложил Практика 1 по чл.41,ал. 2,т.1 във вр. с ал.1,т.1 от Наредба №3/10.03.2023г. и не е нарушил забраната за употреба на продукти от първа професионална категория, поради което отменил оспореното уведомително писмо. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АС за допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните правила, състоящо се в неизпълнение на задължението на административния орган по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/10.03.2023 г. да провери дневниците за проведена растителна защита и торене. Тази проверка не представлява формалност, а е елемент от дължимото изясняване на фактите от значение за случая. Чрез нея органът установява дали и какви мероприятия по растителна защита и торене реално са извършени, което е пряко относимо към предмета на производството и към законосъобразността на крайния акт. Като не е извършил вменената му от закона проверка, органът е постановил акта си при непълно изяснена фактическа обстановка, в нарушение на принципа за служебното начало и за установяване на истината /чл. 7 и чл. 36 АПК/. Редът и начина за доказване на екологично насочените земеделски практики е посочен в чл. 41, ал. 3 от Наредбата, съгласно която разпоредба доказването се извършва чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разход оправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.). Настоящата инстанция приема, че от посочената приложима правна уредба - достатъчно е извършването на административна проверка на подаденото заявление за подпомагане по интервенция, с обхват дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита за заявените за подпомагане площи. Данните, съдържащи се в тези документи, са меродавни за установяване в хода на административното производство на факти, свързани с материалноправните разпоредби по прилагане интервенциите под формата на директни плащания, предвид разпоредбите на чл. 1, т. 28, чл. 7 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, и чл. 46 от Наредба № 3 от 10 март 2023 г., обвързващи волеизявлението на кандидата-бенефициер съгласно чл. 7, ал. 1, конкретно т. 3, т. 7 (относно употребата на продукти за растителна защита), 16, 17, 18, и ал. 2, т. 1 и т. 10, като според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. кандидатът за подпомагане носи отговорност за включеното в заявлението за подпомагане и за точността на въведената информация. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Вид-но от приложеният списък дружеството доказва разходване на разноски, в размер на 5 500 евро. Касаторът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът счита, същото за основателно. Договореното възнаграждение многократно надхвърля минималният размер предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г.предвиден по този род дела. Ето защо на ответното дружество следва да бъде присъдена сумата от 2 000 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение