Определение № 4055 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2026 г.

Производството е по чл.135, ал.6 вр. ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) и Административен съд - Варна относно кой е компетентният съд да разгледа жалбата от „Е-Маркетинг“ ЕООД срещу решение №70 от 22.01.2026г. на Министерски съвет, в частта, в която оспорващият не е включен като одобрен кандидат в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с решение №317 на МС от 2022г., изменена и допълнена с решения на МС №535, 665, 856, 909, 963, и 1038 от 2022г., №141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023г., №297, 554 и 890 от 2024г. и №115 и 201 от 2025г., съгласно списък №30 за отчетен период 01.02.2025г. – 04.03.2025г. Делото по жалбата от „Е-Маркетинг“ ЕООД е било образувано първоначално в Административен съд - Варна, който го е изпратил по подсъдност на Върховния административен съд с определение №2092 от 19.02.2026г., постановено по адм. д. №346/2026г. по описа на Административен съд - Варна, на основание чл.135, ал.2 във вр. с ал.1 АПК. В мотивите на определението административният съд е приел, че Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България е приета с решение №317 на МС от 2022г., на основание чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила е част от мерките във връзка с временна закрила по чл.1а, ал.3 от Закона за убежището и бежанците, която закрила е въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Поради това Административен съд - Варна е счел, че оспореното решение на Министерския съвет, с което се разпределят бюджетни средства, попада в обхвата на чл.105, ал.1 и чл.106 от Конституцията на Република България, следователно е политико-управленски акт. С определение №3525 от 27.03.2026г. по адм.д. №2487/2026г., ІV отд. на ВАС е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Тричленният състав на ВАС е изложил съображения, че оспореното решение на Министерски съвет /РМС/ е издадено във връзка с предходно РМС №317 от 20.05.2022г., с което е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България /Програмата/, на основание чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Поради това е счетено, че РМС не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, а урежда предоставянето на помощ/доплащане на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата, без да засяга общите правила на управление или да е пряко във връзка с правомощията по чл.105 - 107 от Конституцията. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, намира следното: Съгласно чл.132, ал.2, т.2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Нормата на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България, определя, че Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение №8 от 23.04.2018г. на Конституционния съд по к. д. №13/2017г., при тълкуване на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България е прието, че тази разпоредба задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че "Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Извън вложените в тълкувателната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерски съвет и от министрите, с които макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията." Съгласно т.1 на решение №5/2019г. по к.д. №12/2018г. на Конституционния съд на Република България с израза "в случаите, предвидени в закон", критерият за изключване от подсъдността на ВАС на посочената категория актове на МС, министър-председателя и министрите, е функцията, която изпълнява органът - само когато актът е издаден извън случаите на упражняване на конституционните им/му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспореното РМС №70 от 22.01.2026г. по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, при пряко изпълнение на конституционни правомощия. То урежда отпускането на помощ/доплащане на помощ на лица, осигурили нощувка по Програмата, без да засяга общите правила на управление или да е пряко във връзка с правомощията по чл.105 - 107 от Конституцията. РМС №70 от 22.01.2026г., макар да е обвързано с приетата Програма, респективно с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗУБ, не касае непосредствено предоставянето на временна закрила по чл.1а, ал.3 ЗУБ, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз, а финансовата компенсация на лицата по т.3 от Програмата. Решението не е част от въпросната програма, като предметът и преките му адресати се различават от тези на програмата, касаят различна сфера на правно регулиране, поради което и правните последици на двата акта са различни и съответно разглеждането на споровете относно тях е свързано с различен режим на подсъдност. Оспореното решение №70 от 22.01.2026г. на Министерският съвет разпорежда предоставянето на помощ и доплащане на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, като така преразпределя икономическата тежест от упражняването на правата по чл.39, ал.1, т.3 ЗУБ на лицата с предоставена временна закрила. То не се отличава от административни актове на други органи на изпълнителната власт, които не притежават функции по ръководство и осъществяване на държавното управление. За неговото оспорване се прилага типичната родова подсъдност по чл.132, ал.1 АПК. По изложените съображения спорът е родово подсъден на съответния местно компетентен административен съд, а именно - на Административен съд - Варна. Воден от горното и на основание чл.135, ал.6 вр. ал.4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,