Определение № 2888 от 14.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1077/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Р. Л., особен представител на ответника по делото И. Т. Б., срещу определение № 435/18.03.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 331/2024г., с което състав на Окръжен съд - Плевен е оставил без уважение молба на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 854/31.05.2024г. в частта за разноските за отмяна на присъдената в полза на ищеца „Банка ДСК“АД сума от 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и за определяне от съда на възнаграждение на адв. Р. Л., в качеството му на особен представител на ответника Б., което да му бъде изплатено от бюджета на ОС-Плевен. Възразява се срещу извода на въззивния съд за дължимост на разноски в полза на ответната по частната жалба страна с оглед изхода от спора, доколкото нито е налице решаване на спора по същество, нито прекратяване на производството. Като несъобразено от съда се сочи постановеното в мотивите на т.6 от ТР № 6 от 6.11.2023г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г., ОСГТК досежно дължимостта на възнаграждение на особения представител за всяко производство, вкл. частно, като съдът определя размера му, обезпечава и разпорежда заплащането му за всяка инстанция. Ответникът по частната жалба - „Банка ДСК“АД, не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като основателна по следните съображения: С определение № 854 от 31.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 331/2024г., образувано по частна жалба на адвокат Р. Л., особен представител на ответника по делото И. Т. Б., ОС-Плевен е потвърдил протоколно определение от 28.03.2024г. по гр.д. № 2014/2023г. на ПлРС, с което е оставено без уважение възражението на адв. Л. за липса на компетентност на българския съд да разгледа гр.д. № 2014/23г. на ПлРС. С оглед изхода на делото частният жалбоподател И. Т. Б. е осъден да заплати на ответната в частното производство страна „Банка ДСК“АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. С определение № 2720 от 23.09.2025г. по ч.т.д. № 164/2025г. състав на ВКС, ІІ т.о., не е допуснал касационно обжалване на определение № 854 от 31.05. 2024г. по в.ч.гр.д. № 331/2024г. Сезиран от процесуалния представител на ответника адв. Л. с молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното определение в частта за разноските чрез отмяна на присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв. и за определяне размер на възнаграждението за качеството му на особен представител за частното производство и постановяване на заплащането му, с обжалваното определение въззивният съд е изложил следното: За да приеме за неоснователни доводите на частния жалбоподател за недължимост на присъдените в полза на ответника в частното производство разноски, окръжният съд е посочил, че делото е приключило пред въззивната инстанция с постановяване на съответния акт и разглеждане по същество на постъпилата частна жалба. По искането на адв. Л. за заплащане на възнаграждение в качеството му на особен представител на И. Б. по подадената частна жалба е посочено, че особеният представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК се назначава с акт на съда, от който произтича и неговата представителна власт по отношение на отсъстващата страна; Това представителство е възмездно и е на разноски на ищеца; Адвокат Л. е назначен от ПлРС за особен представител на ответника И. Т. Б. с определение № 5240/17.11.2023г. и му е определено възнаграждение от съда в размер на 800 лв., което е внесено от ищеца; Производството пред ПлРС не е приключило с решение по същество; Пред въззивната инстанция адв. Л. не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да се прецени правилността на постановеното от въззивния съд присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., което е сторено с оглед изхода от спора, следва да се отговори на въпроса дали с акта на съда, а именно определение № 854 от 31.05.2024г., делото е приключило в съответната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК, в който случай съдът се произнася и по искането за разноски. Определението, с което се оставя без уважение възражение за липса на компетентност на съда да разгледа спора, е по движение на делото. С този съдебен акт делото не се приключва, поради което не е налице хипотезата на чл.81 ГПК. В случая въззивният съд е потвърдил определението, с което е оставено без уважение възражение за липса на компетентност на съда да разгледа спора, като въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване, поради което разноски за частното въззивно производство не следва да се присъждат. По сторените от страните такива, съдът дължи произнасяне с акта, с който делото се приключва, с оглед неговия изход при спазване разпоредбите на чл.78 ГПК. Предвид гореизложеното, неправилно въззивният съд в полза на ответника по частната жалба е присъдил разноски за частното производство. Следователно, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на определение № 854 от 31.05.2024г. в частта, с която И. Т. Б. е осъден да заплати на „Банка ДСК“АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., като се постанови отмяна на акта в посочената част. Като основателна се преценява частната жалба и в частта, с която въззивният съд е оставил без уважение искането за допълване на постановеното от него определение № 854 от 31.05.2024г. за определяне и изплащане възнаграждение на особения представител на частния жалбоподател – адв. Л.. С подадената чрез ПлРС до ПлОС частна жалба, вх.№ 9315/ 02.04.2024г. срещу протоколно определение от 28.03.2024г. по гр.д. № 2014/2023г. на ПлРС адв. Р. Л. е поискал от съда да му определи размер на възнаграждението му като особен представител за частното производство, за което ответникът по частната жалба да бъде задължен да внесе съответната сума по сметка на съда. По делото няма данни за произнасяне от съда по искането на особения представител, основано на чл.47, ал.6, изр.второ ГПК, нито преди, нито с постановяване на определението по същество на частната жалба. При произнасянето по молбата по чл.248 ГПК правилно въззивният съд е изложил, че особеният представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК се назначава с акт на съда, от който произтича и неговата представителна власт по отношение на отстъстващата страна, че това представителство е възмездно и е на разноски на ищеца, както и че искането за изплащане на възнаграждение следва да бъде разграничено от отговорността за разноските, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора – уважаване или не на постъпилата частна жалба. Така изложените принципни съображения, които са съобразени с разрешенията в т.6 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, не са приложени от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение по чл.248 ГПК. Неправилно в тази връзка е приетото от съда, че на особения представител не се дължи възнаграждение за частното производство, доколкото такова му е определено в размер на 800 лв. за първоинстанционното производство, което не е приключило с решение по съществото на спора, и доколкото в частното производство адв. Л. не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание. Липсва законова пречка участието на адвокат в частно производство, било чрез подаване на частна жалба или отговор на такава, да е основание за отделно от основното инстанционно производство възмездяване на извършената услуга чрез договаряне с представляваната страна. Същият принцип следва да се приложи и по отношение на участващия в частно производство адвокат, назначен като особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на отсъстваща страна. Предметът и обемът на услугата се преценяват при определяне размера на възнаграждението съгласно чл.47, ал.6, изр. второ ГПК. В тази връзка, обстоятелството, че в частното производство адвокатът не осъществява процесуално представителство в открито съдебно заседание, се преценява при определяне размера на възнаграждението, и не е основание за отричане на дължимостта му. Като не е съобразил горното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който следва да бъде отменен. След съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението за подадената от особения представител на ответника частна жалба следва да бъде определено на 200 лв. В този смисъл следва да бъде постановен актът по същество на искането по чл.248 ГПК. Тъй като съдът не е изискал от ищеца да внесе предварително сума, която да послужи за плащане на адвокатски хонорар на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК и частното въззивно производство е приключило, делото следва да се върне на въззивния съд за изплащане на адвокатското възнаграждение от бюджета на съда, а ищецът да бъде осъден да заплати сумата в полза на съдебната власт. Впоследствие, с оглед изхода на основния спор, същата сума следва да се разпредели при разрешаване отговорността за разноски. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение