Решение № 4875 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 447/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу Решение № 12739/19.11.2025г. на Административен съд Варна (АС-Варна) постановено по адм. дело № 2137/2025г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з-3045/28.07.2025г. на директора на ГДНП при МВР; административната преписка е изпратена на директора на ГДНП при МВР за ново разглеждане, в 30-дневен срок от влизане в сила на решението; Главна дирекция „Национална полиция“ е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените съображения по същество се свеждат до това, че полицейската регистрация е необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. Последното било допустимо от съюзният правен ред, а националните правила, в частност чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) давали предпоставките за снемане на полицейска регистрация, които в случая не са били налице. Аргументира необходимостта за полицейската регистрация предвид, че Г. Ж. бил осъден за престъпление от общ характер, за което давността по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК), дори не е била изтекла. Счита, че представените по първоинстанционното дело доказателства, в частност характеристики на Ж., не обосновават необходимост от снемане на полицейската регистрация. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата на Г. Ж.. Претендират се разноски по делото. Касаторът се представлява от гл. юрк. Маркова. От ответника по касация – Г. Г. Ж. е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Неоснователни са доводите на касационния ответник за липса на посочени касационни основания по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, а от там и за недопустимост на касационната жалба. По арг. от чл. 218 АПК касационният съд има служебно задължение да провери съдебното решение относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. Извън което касационният съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. В случая претенцията на касатора е именно по отношение правилното прилагане на материалния закон. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Г. Г. Ж. е имал извършена полицейска регистрация във Второ Районно управление (РУ) – Варна № [номер]/12.01.2019 г. за престъпление по чл.354а НК във връзка със заявителки материал (ЗМ) № 53/2019 г. по описа на Второ РУ – Варна. Установено е още, че с протоколно Споразумение за решаване на наказателното производство по нохд № 222/2019 г. по описа на Окръжен съд (ОС) – Варна (ДП № 7/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Варна), одобрено от съдия в ОС – Варна на 27.02.2019 г., обв. Г. Г. Ж. се е признал за виновен и е приел да му бъде наложено наказание на основание чл.354а, ал.1, алт.1, пр.4, вр. чл.54, ал.1 НК лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок в размер на пет години и глоба в размер на 5000 лева. От представената електронна справка за съдимост, издадена на 29.04.2025 г. за Г. Г. Ж., съдът установил, че последният е бил осъждан за престъпление по чл. 354а, ал.1, алт.1 пр.4 НК, лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 НК с изпитателен срок от пет години и глоба 5000 лева. Реабилитиран е на основание чл. 86, ал.1, т.1 и т.3 НК считано от 06.03.2024 г. Изпълнение на наказанието „глоба“ е погасено по давност на 15.03.2021 г. на основание чл.81, ал.1, т.5 НК. Установено е още, че Г. Ж., чрез адв. Павлов, е подал искане вх. № УРИ пр.365000-29724/28.04.2025 г. до директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна за снемане на полицейската му регистрация. По така подаденото заявление и след извършване на проверка е изготвено мотивирано предложение - Предложение № 365р-31514/06.06.2025 г. от директор на ОДМВР – Варна до директора на ГДНП със становище да се откаже снемане на полицейската регистрация № [номер]/12.01.2019 г. на Г. Г. Ж.. В предложението е описана хронологията на установяване на престъплението, налагане на наказанието и настъпилата реабилитация. Посочено е, че предложението за отказ е на основание чл.68, ал.6 и чл.68, ал.1 ЗМВР и раздел ІІІ „Снемане на полицейска регистрация“ от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Други мотиви не са изложени. С процесната Заповед № 3286з-3045/28.07.2025 г. на директора на ГДНП при МВР е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № [номер]/12.01.2019 г. по описа на 02 РУ Варна – ОДМВР Варна, извършена на Г. Г. Ж.. За да отмени оспорения административен акт АС-Варна е приел, че в нарушение на процесуалните правила, административният орган не е събрал всички относими доказателства, въз основа на които да обоснове извода, че полицейската регистрация на Г. Ж. е необходима и осъществява целите, за която е направена. Допуснатото от административния орган процесуално нарушение било съществено и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решаващият съд е приел, че административният орган е провел административното производство в противоречие със задължителното тълкуване, изразено в мотивите на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). В тази връзка АС-Варна е изложил съображения, че директорът на ГДНП не е изследвал въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Допълнително съдът се мотивирал и с липса на преценка дали продължаване на полицейската регистрация над шест години, е в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 във връзка с чл. 52, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз и нарушен ли е принципът за пропорционалност. Според решаващия съд не е правена и периодична проверка от администратора на личните данни дали съхранението на личните данни е необходимо. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че не е изтекла давността по чл.81, ал.3, вр. чл. 80 НК за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, т.1, пр.4 НК. По аргумент на обратното на становището на органа, съдът е посочил, че абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК за наказателно преследване не е въведена като критерий за заличаване на полицейската регистрация. Съобразено е, че наказателната отговорност е реализирана, поради което позоваването на чл.81, ал.3, вр. чл. 80 НК не се основава на правна норма, поради което е незаконосъобразно. Мотивите в административния акт „Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, включително тежки престъпления против личността“ съдът възприел като общи, лишени от конкретни факти и/или обстоятелства, които да обосноват нуждата от полицейската регистрация на Г. Г. Ж. да продължава. Липсвали и събрани данни, въз основа на които да се обуславя извод, че рискът от извършване на ново престъпление от жалбоподателя, шест години след извършване на престъплението, за което е осъден, съществува в голяма степен. Настоящият касационен състав намира, че АС-Варна е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им, поради което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат, поради което този довод на касационния жалбоподател е бланкетен. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 ЗМВР, в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право (примат на правото на ЕС). В този смисъл основателни са изводите на АС-Варна, че административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършено ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, налице ли е по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че директорът на ГДНП, отказвайки снемане на регистрацията на жалбоподателя, не е изследвал в пълнота въпроса за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Директорът на ГДНП е мотивирал административния акт с липса на предпоставки по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, наличие на минало осъждане на Ж.. Обосновката на административния орган за необходимостта от продължаване на полицейската регистрация е изключително обща, както правилно е установил първоинстанционният съд и не отговаря на изискванията за мотивираност на административния акт, още по-малко за преценка необходимостта от съхранение и обработване на лични данни под формата на полицейска регистрация. Предвид установените пропуски правилна е констатацията на АС-Варна, че административният орган е постановил необоснован и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. В обобщение административният орган не е обосновал и доказал необходимостта от поддържането на полицейска регистрация на Г. Ж.. Предвид горните съображения и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се следват разноски. Такава претенция е формулирана в отговора на касационната жалба, но доказателство за реално направени разноски не са представени по касационното дело. По делото е представено единствено пълномощно по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), без приложен договор с уговорено възнаграждение и доказателства за реално заплащане на адвокатския труд, поради което разноски за касационното производство не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение