Определение № 135 от 13.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Н. Н. против разпореждане №696/24.02.2022 г., постановено от съдия-докладчик по гр.д.№ 1898/2021 г. по описа на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане е прието, че подадената касационна жалба против въззивното решение е просрочена, като подадена след изтичането на преклузивния срок. Видно от данните по делото, с молба, подадена преди проведеното по делото открито съдебно заседание на 28.10.2021 г., Г. Н. е поискал от съда всички съобщения и призовки по делото да му бъдат изпращани на адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.11, чрез адв. А. И. М.. Съобщението за постановеното по делото решение е изпратено на други адрес – [населено място], [улица], чрез адв. Д. М.. Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Последователно в практиката си ВКС приема,че разпоредбата на чл.39 от ГПК има предимство пред разпоредбите на чл.38 и чл.50 от ГПК, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа. В случая съдът не е връчил съобщението на посочения от страната адрес и лице за получаване на съобщението за изготвеното решение, поради което не следва да се приеме, че връчването е редовно, респ. че подадената касационна жалба е подадена след изтичането на преклузивния срок за нейното подаване. Разпореждането, с което е върната касационната жалба е неправилно, като делото следва да се върне на въззивния съд, за администрирането на жалбата. Водим от горното, състав на ВКС