Определение № 18 от 21.01.2009 г. на ВКС по д. № 2417/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Министъра на п. чрез юрисконсулта Р. С. К. е подал частна касационна жалба срещу определение от 7.10.2008 г. по гр.д. № 93 от 2008 г. на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без уважение му за конституиране като трето лице помагач. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради неправилно приложение на процесуалния закон, а именно неправилното възприемане, че министъра на п. като държавен орган няма правен интерес от встъпването като трето лице в процеса, независимо, че с чл.130а от Конституцията и с чл.387-чл. 390 от Закона за съдебната власт му е възложено управлението на съдебните имоти. Ответника “А” ЕООД е депозирал отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който посочва, че я счита за неоснователна защото не съзира Министъра на п., като държавен орган да има правен интерес от встъпването му в процеса, тъй като решението няма да окаже въздействие върху неговата правна сфера. Окръжна прокуратура, гр. С. не е взела становище по жалбата. Третите лица помагачи Агенция за приватизация и Министерски съвет на Р България не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 176, ал. 1, изр. 2 ГПК, определението, с което не се допуска конституирането на третото лице помагач при условията на чл.174 ГПК/отм./ подлежи на обжалване с частна жалба. В случая такова определение е постановено за пръв път от Окръжен съд, гр. С. при връщането на делото за ново разглеждане с решение № 178 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение. С т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. се приема, че е допустимо във въззивната инстанция до приключването на устните състезания трето лице помагач да встъпи в процеса при наличието на правен интерес – 174 ГПК. В тълкувателното решение не се прави разлика между разглеждането на делата във въззивна инстанция при връщането на делото за ново разглеждане по отношение условията на встъпването по чл.174 ГПГ/отм./, поради което настоящия състав намира, че то е допустимо. Подадената частна жалба е и основателна. По силата на разпоредбата на чл. 130а, т. 2 от Конституцията на Република България управлението на сградите, предоставени на съдебната власт е от изключителната компетентност на министъра на правосъдието. В настоящето производство се разглежда иск по чл.108 ЗС насочен срещу Прокуратурата на Р България в конкретност Окръжна прокуратура, гр. С.. Обстоятелството, че Министъра на п. е държавния орган, натоварен с управлението на сградния фонд на съдебната власт обуславя и наличието на правен интерес от участието в процеса по реда на чл.174 ГПК/ отм./. Определението, с което е отказано конституиране на Министъра на п. по чл.174 ГПК е неправилно и следва да се отмени, държавния орган да бъде конституиран като трето лице помагач и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на делото във въззивната инстанция. По тези съображения, ВКС, състав на І- во г.о.