Определение № 499 от 25.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3952/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. С., подадена от адв. И.З. против определение № 2009 / 18.06.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 4944/2018 г.,с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 14.03.2019 год.,в частта за разноските. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.Моли да бъде отменено и претендира присъждане на разноски в настоящото производство. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна И. А. П. е подала отговор, в който е изразила становище за неоснователност на частната жалба.Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, което подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение САС е приел, че по делото своевременно са представени доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение за представителство на И. П. в размер на 480 лева.С разпореждане № 8132/25.09.2017 г., постановено от Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 1922/2017 г. е признато и допуснато изпълнението на решение от 28.12.2016 г. по семейно дело № 551 F 2449/16 по описа на Районен съд – Мюнхен, а с разпореждане № 58 от 09.01.2018 г. постановеното разпореждане от 25.09.2017 г. е допълнено в частта за разноските. Срещу така допълненото разпореждане е подадена въззивна жалба от С. С. на 26.03.2018 г., по която е постъпил отговор на 08.05.2018 г. С отговора своевременно са поискани разноски и са приложени списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № 0000000036/30.04.2018 г. и операционна бележка, издадена от банка „Банка ДСК“ АД за вноска на каса на заплатено в полза на адв. М. Е.-В. адвокатско възнаграждение. Атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната докаже, че е заплатила възнаграждението. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Съобразно гореизложеното, за да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо място следва да бъде доказано тяхното договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. В настоящия случай постигнато съгласие между довереник и доверител се установява от представеното към отговора на въззивната жалба пълномощно от 30.04.2018 г., като записаната в него дата кореспондира и с представената по делото фактура № 0000000036/30.04.2018 г. за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, в която изрично е посочено основание за плащане - изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство по делото.Представената операционна бележка от банка „Банка ДСК“ АД съдържа всички изискуеми реквизити и е годно доказателство за заплащане на отразената във фактурата сума на адвоката. Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат на ответната страна, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащане на отразената във фактура № 0000000071/07.10.2018 г. сума от 420 лв. с вкл. ДДС за възнаграждение на адвоката предоставил услугата по изготвяне/депозиране на отговор на частна жалба и представителство пред ВКС.Не представлява такова доказателство представеното извлечение, тъй като същото е на чужд език и не е придружено с превод на български език, съгласно разпоредбата на чл. 185 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.