Решение № 228 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2011 г.

Решение № 228 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Х. и по насрещна касационна жалба на Ц. Н. Ц. срещу решение от 28.02.10 г. по гр. д. № 324/10 г. на Монтанския окръжен съд. Жалбоподателят Р. П. Х. поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 90а от ЗН, а освен това неправилно от делбата е била изключена наследствената част на Р. М., който е починал през 1981 г. и е оставил за свои наследници брат си и двете си сестри. Жалбоподателят Ц. Н. Ц. също счита, че съдът неправилно е допуснал делба само за част от делбения имот. С определение № 143 от 20.02.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за необходимостта в делбата да участват всички съсобственици на общата вещ. За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Монтанския окръжен съд, след частична отмяна на решението от 13.01.09 г. по гр. д. № 1039/06 г. на Монтанския районен съд, е определил квотите, при които се допуска делба на земеделските земи, останали в наследство от Ц. С. М.: 2/12 ид. части за Р. П. Х.; 2/12 ид. части за Й. Ц. П.; 3/12 ид. части за Ц. Н. Ц. и 3/12 ид.части за С. Н. П. Съдът е приел, че не следва да разпределя наследствената част на единия от синовете на общия наследодател - Р. М., тъй като по делото няма данни кога е починал и не могат да се установят наследниците му. Затова реално е допусната делба само на 10/12 ид. части от процесните земеделски земи. Това решение противоречи на т. 7 от ППВС № 7/1973 г., което изисква в съдебната делба да бъдат конституирани всички съсобственици на общата вещ, в противен случай тя е нищожна. Това разрешение следва да се приложи и в настоящия случай. Основателно е оплакването и в двете касационни жалби, че съдът е следвало да включи в делбата и дела на починалия Р. Ц. М., като служебно установи и конституира наследниците му като страна в процеса. Без тяхно участие делбата ще бъде нищожна. Освен това - делбата се допуска и извършва по отношение на цели вещи, а не на идеални части от тях - арг. от чл. 283 ГПК (отм.), сега чл. 345 от ГПК. Във връзка с този въпрос е и приетото от ВКС, че съдебно решение, с което съдът се произнася по иск за делба на идеална част от недвижим имот, е процесуално недопустимо - в този смисъл решение № 259/21.10.11 г. по гр. д. № 96/11 г. на ВКС, II ГО, което е постановено в производство по чл. 290 от ГПК и е задължително. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се съберат доказателства за наследниците на Р. М. и да се допусне делба на целите земеделски земи, както е поискано от ищеца, а не само на идеална част от тях. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на Р. Х. за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 90а от ЗН. Съдът е приел, че универсалното завещание от 16.10.1967 г., оставено от Ц. С. М., поч. на 24.05.1968 г., в полза на неговия син Н. М. следва да бъде зачетено по отношение на земеделските земи на наследодателя, възстановени през периода 1999 г. - 2001 г., които са предмет на делбата. Този извод изцяло съответства на чл. 90а от ЗН в редакцията след частичното му провъзгласяване за противоконституционен с решение № 4/96 г. на КС на РБ и на тълкуването, дадено в т. 3 на ТР № 1/19.05.04 г. на ОСГК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,