Определение № 46 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4430/2017 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. В законоустановения 1-месечен срок е постъпила молба от М. Р. Т., чрез пълномощника му по делото адвокат Р. А., за допълване на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски. В молбата се излага, че съдът не е взел предвид всички направени разноски пред касационната инстанция, и по-конкретно – възнаграждението, отразено в представения в съдебното заседание от 22.11.2018 г. договор за правна защита и съдействие от 10.06.2018 г. Насрещната страна – Х. Р. А., не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите в молбата и материалите по делото, счита молбата за недопустима. Съображенията му за това са следните: Видно от постановеното по делото съдебно решение, съдът е присъдил на М. Р. Т., предвид основателността на касационната му жалба, разноски за производството пред ВКС в размер на 660 лв., включително адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.08.2017 г. в размер на 600 лв. Предвид изложеното, съдът счита, че в случая молбата по чл.248 от ГПК не е за допълване на решението в частта за разноските, присъдени на молителя, а за неговото изменение чрез присъждане на разноски за касационната инстанция в по-голям размер. Страната би могла да иска допълване на решението, само ако съдът въобще не се е произнесъл по искането й за разноски. Във втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК разпоредбата на чл.80, изр. второ от ГПК изисква, като условие за допустимост на искането, представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното съдебно заседание. Видно от делото, от страна на М. Р. Т. не е представен пред ВКС списък по чл.80 от ГПК относно направените разноски пред касационната съдебна инстанция. Това обуславя оставяне на молбата му по чл.248 от ГПК без разглеждане. Предвид горното, съдът