Определение № 89 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 311/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция по вписванията срещу определение № 308/30.11.2021г. по т.д. № 920/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Агенцията срещу решение № 19/29.09.2021г. по т.д. № 138/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, акцентирайки върху разбирането си за двустранния и спорен характер на производствата по обжалване на отказите пред съд и инстанционния контрол по тях, доколкото се пораждал правен спор относно възможността и интереса на юридическото лице - заявител да се ползва от оповестителния, респ. конститутивния ефект на вписването/обявяването. Посочва, че правният интерес от обжалване се извеждал от задължението на Агенцията да се съобрази със задължителните указания на съда при отмяна на отказа съгласно чл. 25 ал. 5 изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ, които задължителни указания засягали изключителното правомощие на Агенцията да извършва преценка за наличието и законосъобразността на подлежащите на вписване в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, т.е. възниквал спор досежно тази преценка между заявителя и Агенцията. Подчертава, че с измененията на чл.25 ал.2 и ал.4 ЗТРРЮЛНЦ / обн. ДВ, бр.105/2020г. / на Агенцията по вписванията е призната процесуална легитимация на страна, в съдебното производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията, цитирайки мотивите на вносителите на законопроекта, въвеждащ горепосочените изменения. Счита, че постановките на т. 7 от тълк. постановление от 19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС са дерогирани от измененията в ЗТРРЮЛНЦ, обнародвани в ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., въвеждащи отговорност по реда на ЗОДОВ на Агенцията за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни нейни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица. Оттук аргументира, че действията във връзка с обявяванията и заличаванията в ТРРЮЛНЦ имат характер на административна дейност, което изключва същите да се характеризират като охранителни производства по смисъла на ГПК. Ответната страна – „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД – оспорва частната жалба. Подкрепя въззивното определение, като правилно в становището, че Агенцията по вписванията не е страна, тъй като не притежава самостоятелно субективно право, предмет на защита в производството по ЗТРРЮЛНЦ с оглед квалифицирането на регистърното производство като охранително такова. Споделя мотивите на състава, обусловили отрицателния отговор на релевантния правен въпрос дали подлежи на обжалване съдебния акт за отмяна на отказа на Агецията по вписванията и надлежно активно легитимирано лице ли е същата в производството. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С обжалваното определение № 308/30.11.2021г. по т.д. № 920/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд е оставена без разглеждане жалбата на Агенцията срещу решение № 19/29.09.2021г. по т.д. № 138/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменен отказ № 20210813112502 от 16.08.2021 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, за вписване на промени по партидата на „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД. Апелативният състав е тълкувал нормата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с нормите на чл. 530 и чл. 536 ГПК и нормите на чл. 19 ал. 5 и чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ, от които извел разбиране, че регистърното производство е с характер на охранително производство по ГПК, поради което длъжностното лице по регистрацията няма качеството страна, а е орган, извършващ проверка на условията за издаване на охранителния акт. Приел, че Агенцията по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията, с оглед на което няма право на жалба срещу позитивни за юридическото лице – заявител съдебни решения по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Частната жалба е неоснователна. Отрицателен отговор, досежно процесуалната легитимация на Агенция по вписванията, като страна, с право на жалба срещу позитивното решение по чл.25 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ на окръжния съд по реда на чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, е вече даден във формирана непротиворечива практика на ВКС / така определение № 60340/08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на I т.о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1603/2021 г. на I т.о. и определение № 60344/08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1292/2021 г. на I т.о. /, разрешението в която настоящият състав напълно споделя и което, в решаващите мотиви е обобщимо до следното: Регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ разкрива характеристиките на охранително производство, по смисъла на чл.530 ГПК. Законодателят е възложил дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и в регистъра на юридически лица с нестопанска цел, на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията, като с това се отнема единствено характеристиката на с ъ д е б н о на производството по регистрация, докато останалите белези на охранително производство – чл. 530 и сл. ГПК - са налице. Регистърното производство е безспорно и едностранно, започва по молба на оправомощено лице – чл. 13 и чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка за спазване на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като по свой почин има право дава конкретни указания на заявителя за привеждане на заявлението му в съответствие със законовите изисквания – чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице, за осъществяване на предоставени му със закона права, като чрез вписването на обстоятелства / чл. 4 от закона /, обявяването на актове / чл. 5/ или заличаване на вписвания по партидата на съответния субект, се охранява интереса му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването / чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от закона /, т.е. се реализират изгодни за него правни последици, без с крайния акт да се накърнява чужда правна сфера. Поради това на съдебно обжалване подлежи единствено отказа на длъжностното лице по регистрация – чл.25 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото отказът възпрепятства постигане на целения от заявителя правен резултат. Съдебното производство, образувано въз основа жалбата на молителя, продължава да бъде едностранно – чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда разглеждането й състав от един съдия и в закрито заседание. В случай че вписването/заличаването накърнява права на трето лице, т.е. е налице правен спор между равнопоставени правни субекти, са налице предпоставките за спиране на регистърното производство, установими само от съда при преценка на предпоставките на чл.536, ал.3 ГПК вр. чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Цитираната разпоредба от ГПК /обн. в ДВ, бр.38/2019г., т.е. след измененията на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.105/2016г./ изрично определя регистърното производство като о х р а н и т е л н о, като предвижда, че то подлежи на спиране, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление, допълнително затвърждава извода за охранителния характер на производството. Качеството страна се извежда от нормата на чл. 26 ал. 1 ГПК вр. чл. 8 ал. 1 ГПК, според която страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото и същите имат право да бъдат изслушани от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за техните права и интереси. В аспект на конкретните доводи на жалбоподателя, както вече е посочил и в определението си по аналогичен случай по ч.т.д. № 1647/2021 г., настоящият състав намира да допълни следното: Предмет на съдебното производство по жалба срещу отказ от вписване на обстоятелства в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е наличието или липсата на законовите предпоставки за постановяване на вписването / обявяването, с цел потвърждаване или отмяна на отказа, при постановяването на който Агенцията действа в изпълнение на задължения, произтичащи от възложена й от закона компетентност, не и в защита на самостоятелни права и интереси, като правен субект и независимо от възложената му със ЗТРРЮЛНЦ функция. Абсурдно е правен интерес от обжалване на съдебното решение, отменящо отказа на АВп., за същата да се извежда от обвързаността й с правните последици на осъществения съдебен контрол върху правилното упражняване на компетенциите й. Задължителните указания на съда по чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ не представляват намеса на съда в компетенциите на АВп., а още по-малко пък създават правен спор между заявителя и АВп., както се поддържа в частната жалба. Въпросът по правилното приложение на закона не е правен спор – претендирането или отричането от легитимиран правен субект на дадено материално право на друг правен субект, а е еманация на конституционно закрепения принцип за съдебен контрол за законност на актове и действия на административните органи /чл. 120 ал. 1 КРБ/. Обстоятелството, че този контрол в регистърното производство се извършва по реда на ГПК, е въпрос на законодателно усмотрение, като в никакъв случай не превръща същото в съдебно административно производство нито от гледна точна на участващите субекти, техните правомощия и извършваната от тях дейност, нито изхождайки от реда за ангажиране на отговорността на АВп. за причинени на гражданите и юридическите лица вреди от незаконосъобразни нейни актове, действия или бездействия. Следва да се акцентира, че правният интерес съществува изначално или възниква последващо, но при съществуващи изначално и съобразими в хода на производството процесуални пречки / съответно преодолени / или положителни процесуални предпоставки / съответно реализирани /, т.е. соченият от Агенцията правен интерес следва да е налице още в хода на регистърното производство. Да се сподели тезата на жалбоподателя означава за АВп. да съществува изначален правен интерес за отхвърляне молбата на заявителя за вписване/обявяване на обстоятелства в търговския регистър, което директно конфронтира със законовата й компетентност и задължение да даде защита и съдействие на тази молба. По разноските: Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него АВп. не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Следователно, отговорността за разноски, следва да се прилага съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят – в този смисъл определение № 31/01.02.2022 г. по ч.т.д. № 2436/2021 г. и определение по ч.т.д.№ 2250/2021 г. на настоящия състав. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,