Определение № 50160 от 06.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 994/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от „Профи Кредит България“ЕООД за допълване на определение № 50189/06.01.2023г. по т.д. №994/2022г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че в отговора на молбата за отмяна на арбитражното решение ответникът е направил искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени доказателства, че писменият отговор е бил изготвен от юрисконсулт като пълномощник на страната. Иска се допълване на определението на ВКС с присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция. Ответникът по молбата Д. Х. Г. изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата. ВКС констатира следното: Молбата по чл.248 ГПК за допълване на определение в частта за разноските е допустима, подадена е в срок. Касае се до молба за допълване, тъй като липсва въобще произнасяне по искането на ответника за присъждане на разноски и в този случай не е необходимо представяне на списък за сторените разноски. Производството по делото е било образувано по искова молба на Д. Х. Г. по чл.47, ал.1, т.1 и 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 397/24.08.2012 г. по арб.д. № 397/2012 г. на „Арбитер Юстициариум“СНЦ в частта, с която Ж. Й. М. /наследодателка на ищцата/ е осъдена като солидарен длъжник да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 7157,17 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателно изплащане на сумата. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 50189/06.01.2023г. по т.д. №994/2022г. на ВКС, I т.о., с което е прекратил производството по делото, поради неспазен преклузивен срок за подаване на молбата. В писмения отговор, подаден от ответника по иска на 04.08.2022г., е било обективирано искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода от спора по т.д. № 994/2022г. на ВКС, I т.о. в полза на ответника се дължат сторените от него разноски за защитата му срещу молбата за отмяна на арбитражно решение. Видно от писмения отговор, той е подаден от юрисконсулт, поради което на осн. чл.78, ал.2 вр.ал.8 ГПК в полза на „Профи Кредит България“ЕООД следва да се присъди сумата от 300 лв. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС