Определение № 788 от 12.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1605/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Радост Т. П. за отмяна на арбитражно решение № 29/29.08.2023г. по абр.дело № 346/2022 г. на АС София при Сдружение „Правна помощ и медиация“ в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „А.“, с адрес: [населено място], р-н „В.“, [улица], представлявана от „Р.“ЕООД, сумата от 3032,17лв. – дължими и неплатени годишни вноски за основен ремонт, дължими за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2020 г., съобразно чл.6 и чл.7 от „Клаузи на договор за управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „А.“ от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Към исковата молба е подадена молба с искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение. Доводите в молбата са насочени към изпълнение на процедура по чл.389 ГПК и изразена готовност при допускане на обезпечение на висящия иск чрез посочената обезпечителна мярка ищцата да внесе като гаранция, ако бъде определена от съда, сума равна на размера на главницата от 3 032,17 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че исковата молба по чл.47 ЗМТА е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което се дължи произнасяне по искането за спиране изпълнението на арбитражното решение. Не е налице възможност за развиване на производство по чл.389 ГПК в рамките на производството по отмяна на арбитражно решение по чл.47 и сл. ЗМТА. Подадената молба с оглед наведените доводи и направеното искане за спиране изпълнението на обжалваното арбитражно решение следва да се квалифицира като такава по чл.48, ал.2 ЗМТА. Спиране изпълнението на абритражно решение по чл.48, ал.2 ЗМТА е предвидено по аналогия на спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение на осн. чл.282 ГПК, като по отношение на първото намират приложение постановките на ТР № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че спирането има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, т.е. да се предостави защита на жалбоподателя – ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл.404, т.1 ГПК предварително принудително изпълнение на това решение. Отнесени към арбитражното решение тези постановки следват логиката на предвидените в чл.404, т.1 ГПК изпълнителни основания и предоставената защита в полза на страните срещу тях независимо от издадения изпълнителен лист. Само постановените осъдителни арбитражни решения, които се ползват с изпълнителна сила, са изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК и въз основа на тях по молба на заинтересованата страна окръжният съд на осн. чл.51, ал.1 ЗМТА може да издаде изпълнителен лист. Ето защо при предявяване на искова молба по чл.47 ЗМТА от ответника по уважен с арбитражното решение осъдителен иск, същото решение може да бъде спряно при наличие на предпоставки по чл.48, ал.2 ЗМТА, за да се избегне изпълнение срещу този ответник, докато е висящ спорът по чл.47 ЗМТА. Следователно на осн. чл.48, ал.2 ЗМТА на ищцата следва да се укаже в едноседмичен срок да внесе обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение – 3032,17 лв. по специалната сметка на ВКС за обезпечения и представи доказателства за това. Копие от исковата молба следва да се връчи на насрещната страна за писмен отговор в едномесечен срок от съобщението, както и да се изиска арбитражното дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд